23 април 1945 г.: Вбесеният и отчаян Хитлер иска ареста на "предателя" Гьоринг

На 23 април 1945 г. Херман Гьоринг изпраща своята известна телеграма до Адолф Хитлер, който по това време се намира в обсадения Берлин.

В съобщението Гьоринг пита дали може да поеме управлението на Третия райх в съответствие с декрета от 1941 г., който го определя за наследник на Хитлер, в случай че фюрерът загуби свободата си на действие.

Гьоринг посочва, че ако не получи отговор до 22:00 часа същата вечер, ще приеме, че Хитлер е възпрепятстван и ще поеме лидерството като негов заместник.

Фюрерът, подстрекаван от Мартин Борман и Йозеф Гьобелс, възприема телеграмата като държавна измяна и опит за преврат. Това предизвиква един от последните му големи изблици на ярост.

Хитлер незабавно лишава Гьоринг от всичките му постове и титли, изключва го от нацистката партия и нарежда той да бъде арестуван от СС.

В политическото си завещание Хитлер определя адмирал Карл Дьониц за свой приемник като държавен глава, а Йозеф Гьобелс за райхсканцлер.

Тази телеграма се счита за повратна точка, която окончателно разрушава отношенията между двамата лидери в последните дни на войната.

Към 23 април 1945 г. военната ситуация за Германия е катастрофална, като страната е буквално разкъсана на части, а столицата е в състояние на пълна обсада.

На 24 април съветските войски от 1-ви Белоруски и 1-ви Украински фронт завършват пълното обкръжаване на Берлин. Те се съединяват югоизточно от града, прекъсвайки последните пътища за бягство или снабдяване на гарнизона.

Червената армия вече е проникнала във вътрешните защитни линии. На 24 април те пресичат канала Телтов и навлизат в северните и източните квартали като Тегел и Панков.

Генерал Хелмут Вайдлинг е назначен за командващ отбраната на Берлин. Той разполага с остатъци от вермахта, СС, фолксщурм (народно опълчение, включващо възрастни и деца) и Хитлерюгенд.

Югоизточно от Берлин 9-а германска армия е напълно обкръжена в горите край Халбе. Генерал Теодор Бусе прави отчаяни опити да пробие на запад, за да се предаде на американците, вместо на руснаците.

Хитлер, изолиран във Фюрербункера, продължава да издава заповеди за „деблокиращи удари“ от армии, които на практика съществуват само на хартия, като 12-а армия на генерал Валтер Венк.

На запад британските и американските войски напредват бързо през германска територия. Те вече са ликвидирали съпротивата в Рурската област, вземайки над 300 000 пленници.

Само един ден по-късно (25 април) американските и съветските войски ще се срещнат при река Елба, окончателно разцепвайки останалата германска територия на две части – северна и южна.

Луфтвафе (военновъздушните сили) практически е престанала да съществува поради липса на гориво, летища и опитни пилоти.

В опит да поддържат дисциплина, летящи полеви съдилища на СС екзекутират по улиците всеки войник или цивилен, заподозрян в пораженство или опит за предаване.

Адолф Хитлер се самоубива в бункера си в Берлин на 30 април, заедно с любовницата си Ева Браун, с която е сключил брак часове по-рано, а Германия капитулира окончателно на 8 май.