Димитър Рачков е готов за най-важната крачка в живота си

Димитър Рачков е емблематична фигура за българския ефир. Той е човекът, който кара цяла България да се смее, но зад маската на вечния шегаджия се крие мъж, готов за най-важната крачка в живота си. Мегазвездата на родния ефир, отвори сърцето си в интервю за "Уикенд". Между натоварените записи на хитовите формати, актьорът намери време да сподели нещо дълбоко лично – от вълнението около избора на годежния пръстен за своята любима Вики до баланса между светлините на прожекторите и домашния уют.

- Г-н Рачков, какво е чувството да сте за 13-и път водещ на култовото шоу за имитации "Като две капки вода"?

- "Като две капки вода" е феномен в българския ефир от самия си старт. 14 години е номер едно и е с най-високия рейтинг. Шоуто за имитации тръгна, когато бях младеж, а сега вече съм на една друга възраст.

- Очаквахте ли такова дълголетие на "Капките"?

- И за мен е изненада дълголетието на предаването. В началото си мислех, че с всяка следваща година зрителите му ще намаляват. Съвсем нормално е, когато нещо е дълго време на екран, постепенно интересът към него да спада. В "Като две капки вода" обаче става точно обратното. И сега, на 14-ата година, имаме най-високия рейтинг в сравнение с предишните сезони. Самият аз от 21 години работя във фирмата на Маги и Джуди Халваджиян и за това време сме минали през какво ли не. Чувствам, че това е моето място. Радвам се, че животът ме срещна с тези хора. Не случайно казвам животът, защото, освен че работим заедно, ние сме и приятели. Добрите резултати, които постигаме, осмислят професионалния ни път. Екипът е изключително голям.

- Като водещ не прекалявате ли понякога с хумора и шегите?

- Това е моят хумор, стил и виждане за шоу. Ако все още се провеждаше "Златният Орфей", сигурно никога нямаше да ме повикат да го водя, защото не ми е в стила. Убеден съм, че има много хора, на които не се харесват шегите ми, и такива, на които допадат. Смятам, че българинът е интелигентен зрител. Ясно си дава сметка, че за да бъде нещо интересно и гледаемо, трябва да има конфликт, както е в световната драматургия.

- Значи Веско Маринов и Азис не се засягат...

- Сигурно понякога преминавам някои граници, защото импровизацията е нож с две остриета. Това, което става в "Капките", не е предварително репетирано –случва се на момента. Но щом хвърлям ръкавицата към другите, съм готов и на самоирония към себе си. Не съм нарцис. В България се търси скандал и сензация, но уверявам ви, няма да бъдат намерени в моите отношения с Азис и Веско. С Веселин Маринов дори си говорим на "бат". Всеки път, когато има концерт близо до родителите ми, той се обажда и казва: "Бат Митко, искам да поканя майка ти и баща ти."

- Ако предаването "Господари на ефира" се завърне на екран някой ден, ще му бъдете ли пак водещ?

- Както казват продуцентите, за да се завърнат "Господарите" на екран, ще трябва телевизия с "топки". Предаването е таралеж в гащите, но е изключително стойностно и качествено и в него не се търпи цензура. То също като "Капките" е феномен и българският ефир има вопиюща нужда от такава продукция. Уви, в България политиците не са толкова широко скроени и много се обиждат, ако им се връчи "Златният скункс". Понякога дори бягат, а би било възпитано да приемат с достойнство статуетката и да си признаят гафа. За съжаление, днес не вярвам в много от нещата, в които вярвах по онова време. Тогава бях сложил розови очила, бях голям оптимист. За съжаление, сега не е така, песимист съм.

- Остава ли Ви време за почивка?

- Опитвам се да крада време и за себе си. Поговорката гласи, че магарето го товарят толкова, колкото носи. Гледам да бягам от това, все пак не съм на 30 години. Минах 50-те и съм в такъв етап от живота си, в който искам лично време, за да обръщам внимание и на семейството си. Годинките си вървят, а човек се нуждае и от почивка. От двадесет и няколко годишен работя активно.

- Неотдавна подарихте годежен пръстен на приятелката си Виктория Кузманова. Кога планувате да минете под венчило?

- Факт е, че досега не съм минавал под венчило. Винаги съм казвал, че не съм привърженик на брака и един подпис не може да направи връзката по-силна. Отношения се градят много трудно, а е по-трудно е да ги поддържаш. Сигурно съм помъдрял и съм емоционално по-стабилен, а може и да съм пораснал, но вече смятам, че след като съм открил точната жена, трябва да ѝ доказвам любовта си.