7 май 1895 г.: Ражда се радиото!

На 7 май 1895 г. руският учен Александър Попов прави историческа демонстрация по време на заседание на Руското физико-химично общество в Санкт Петербург. Това събитие се смята за рождената дата на радиото в Русия и Източна Европа.

Първоначално Попов представя апарата като гръмоотвод - уред за регистриране на електрическите смущения в атмосферата (мълнии). Основният елемент е стъклена тръбичка с метални стружки (кохерер), която става проводима при получаване на електромагнитен сигнал.

Гениалното нововъведение на Попов е използването на верига с реле и електрическо звънче. Когато кохерерът приеме сигнал, звънчето бие, а неговото чукче едновременно с това удря тръбичката, за да разтръска стружките и да подготви уреда за следващия сигнал.

Попов е един от първите, които използват вертикален проводник (антена) за подобряване на приемането. Като предавател е използван вибратор на Херц (искров предавател), разположен в съседна зала на около 60 метра разстояние. При всяко натискане на ключа на предавателя, приемникът на Попов в залата реагира без грешка.

В протокола от заседанието е записано, че Попов е показал апарат, който реагира на електрически трептения без проводник. Въпреки че демонстрацията през 1895 г. е успешна, Попов продължава да усъвършенства системата. На 24 март 1896 г. той предава първата в света радиограма. Тя съдържа само две думи – „Heinrich Hertz“ (в чест на Хайнрих Херц) – и е предадена на разстояние от 250 метра.

Историята на радиото е съпътствана от дългогодишен спор между привържениците на Попов и тези на италианеца Гулиелмо Маркони. Маркони подава заявка за патент през юни 1896 г. (година след демонстрацията на Попов).Разликата е, че Маркони веднага комерсиализира изобретението, докато Попов първоначално го разглежда като научен инструмент за метеорологични цели.

На същия ден - 7 май- само че вече 1937 г. в САЩ е излъчено първото радиопредаване, което достига от западния до източния бряг (coast-to-coast). Макар че трансконтинентални връзки са съществували и преди, това събитие е историческо заради своя новинарски характер и технологичен пробив. Предишния ден, на 6 май 1937 г., огромният немски дирижабъл LZ 129 Hindenburg избухва в пламъци при кацане в Лейкхърст, Ню Джърси. Репортерът Хърбърт Морисън и звукоинженерът Чарли Нелсън от чикагската радиостанция WLS присъстват на място, за да запишат рутинно кацане. Вместо това те стават свидетели на трагедията. Емоционалният възглас на Морисън – „О, човечеството!“ (Oh, the humanity!) – се превръща в един от най-известните моменти в историята на журналистиката. Противно на популярното вярване, предаването не е излъчено на живо в момента на експлозията. По това време правилата на големите мрежи (като NBC и CBS) забраняват излъчването на запис. Поради мащаба на събитието обаче, записът е изпратен в Ню Йорк и излъчен на 7 май, ставайки първият случай, в който новинарски запис се разпространява по цялата мрежа от бряг до бряг. Това събитие бележи началото на модерната ера на радиожурналистиката, доказвайки силата на звуковия запис за отразяване на извънредни събития в национален мащаб.