Куфар, шапка и билет за Баня: Как е почивал българинът преди 9 септември 1944 г.

Преди 9 септември 1944 г. почивката в България е била въпрос на престиж, стил и... лекарско предписание. Летният отдих не е бил масово явление, а по-скоро привилегия на градската буржоазия, интелектуалците и царския елит. Въпреки това, именно в този период се раждат златните стандарти на българския туризъм.

Морските курорти: Раждането на родната Ривиера

Варна – перлата на Черноморието: През 1921 г. градът официално е обявен за курорт. Построяват се модерните Морски бани (разделени строго на мъжки и женски), които привличат не само българския елит, но и туристи от Чехословакия, Полша и Румъния.

Архитектура и забавления: Около Морската градина изникват красиви вили в стил сецесион. Денят е преминавал в разходки с чадър срещу слънце, слушане на духови оркестри в казиното и вечери с морски деликатеси в емблематични ресторанти като „Монастиря“ и „Кавказ“.

Несебър и Созопол: Тези градчета тогава са били дестинация за хората на изкуството – художници и писатели, които са търсили тишина, автентичност и евтина храна.

Планинските курорти: По стъпките на царя

Чамкория (днес Боровец): Това е най-старият и луксозен планински курорт на Балканите. Всичко започва, когато княз Фердинанд построява тук ловната си резиденция „Царска Бистрица“. Последват го министри, банкери и богати фабриканти, които вдигат над 70 алпийски вили сред иглолистните гори.

Владая, Княжево и Витоша: За по-бедната софийска интелигенция и чиновничеството, уикенд туризмът е включвал излети до Витоша с раница, сандвичи и непременната китара.

Балнеотуризмът: На „Баня“ по предписание

Лечебният отдих: Преди Втората световна война най-популярният начин за почивка е бил ходенето на минерални бани. То е било силно препоръчвано от лекарите за всякакви болежки.

Топ дестинациите: Вършец, Хисаря, Банкя и Кюстендил са били препълнени. Там се изграждат зашеметяващи за времето си бани и санаториуми с виенска архитектура.

Културният живот: Във Вършец например е работело първото банско казино в страната, където са се организирали пищни балове и залагания.

Сметката, моля! Колко е струвал луксът?

През 30-те години на XX век българският лев е стабилен, но почивката остава сериозен разход. За да си го представите: средната чиновническа заплата е била около 2 500 – 3 500 лева.

Пътнически билет за влак (от София до Варна и обратно) в трета класа е струвал около 260 лева, а за първа класа – над 500 лева. За улеснение БДЖ пуска специални евтини билети "курортист" с до 30% намаление.

Нощувка в елитен хотел във Варна или Чамкория е варирала между 80 и 150 лева на вечер без храна.

Пълен пансион (стая с три хранения) в по-скромна селска къща или частна квартира в Несебър е излизал около 40 – 60 лева на ден.

Такса за вход на плажа и ползване на гардероб на Варненските бани е била около 4 – 6 лева.

Цар Борис III и "обикновеният" туризъм

Докато баща му Фердинанд обича помпозността, цар Борис III е бил известен със своята скромност и страст към родната природа. Из Чамкория и Рила той често е засичан от туристите да върви напълно сам, облечен в обикновени планинарски дрехи.

Историите разказват как царят редовно спирал да си говори с овчарите или изненадващо сядал на софрата на обикновени туристи, които в първия момент изобщо не вярвали, че пред тях стои самият монарх. Цар Борис III е бил и запален любител на локомотивите – не веднъж сам е карал влака, с който софиянци са пътували към морето или към провинцията за уикенда! Последното му планинско изкачване е именно на връх Мусала на 19 август 1943 г., броени дни преди внезапната му смърт.

Ретро хроника: Какво пише в пресата тогава?

За да усетим духа на времето, ето един автентичен цитат от софийския вестник „Мир“ от юли 1932 г., който иронизира софийските сноби:

„Настъпи летото и София опустя. Всеки, който има три хиляди лева в джоба и малко гордост в сърцето, замина за Варна или Чамкория. Онези, които нямат пари, заминаха „на баня“ при роднини на село. А най-бедните стоят заключени у дома си денем със спуснати щори, за да си мислят съседите, че и те са заминали на курорт...“

Условията и дрес кодът

Етикетът на тогавашния курортист е бил железен. Дори в най-големите летни жеги или по стръмните планински пътеки, мъжете задължително са носели сака, папионки и сламени шапки (тип „жирар“). Дамите пък никога не са излизали без дълги копринени рокли, бели ръкавици и дантелени чадъри, които да пазят порцелановата белота на кожата им – по онова време тенът е бил признак за селска, полска работа, а не за аристократизъм!

Почивката в предвоенна България е била бавна, романтична и изпълнена с аристократичен дух – време, в което куфарът винаги е миришел на лавандула и морски бриз.