"Медицинският феномен" Ози Озбърн: Как Принцът на мрака надживя собствените си демони

Той беше човекът, който трябваше да е мъртъв поне от четири десетилетия. Ози Озбърн – фронтменът на Black Sabbath, иконата на хеви метъла и синонимът на рок ексцесиите – прекара по-голямата част от живота си в безмилостен коктейл от тежки наркотици, алкохолизъм, самолетна катастрофа, счупен врат и десетки предозирания. Въпреки това, до самия си последен ден, Ози не просто оцеляваше, а се превърна в истински медицински феномен.

„По силата на каквато и да е медицинска логика, аз трябваше да умра преди 40 години“, признава чистосърдечно Ози в автобиографичната си книга „Аз съм Ози“. „Но ето ме – медицинско чудо, което все още диша.“ Кои бяха хората и факторите, които успяха да го съхранят и опазят през всички тези безумни години преди финалния му акорд?

Твърде извънземен, за да умре: Мутацията в ДНК

През 2010 г. американската компания за изследване на генома Knome реши да анализира ДНК на Ози Озбърн, за да разбере как тялото му е издържало на деструктивния му начин на живот. Резултатите изумиха научния свят.

Учените откриха непозната дотогава мутация в гена ADH4, който отговаря за разграждането на алкохола. Оказа се, че тялото на рок звездата преработва токсините със скорост, която е в пъти по-висока от тази на средностатистическия човек. Ози притежаваше и генетични вариации, които го правеха по-устойчив на пристрастяване към определени опиати. На практика науката доказа: Ози Озбърн беше генетичен мутант с вроден биологичен щит.

Самият музикант подхождаше към това с типичния си хумор: „Изследваха ми кръвта, за да разберат защо, по дяволите, не успях да се убия сам и дали нямам някакво специално ДНК. Върнаха ми купища отчети... Единственият Джийн (Gene), за когото знаех нещо дотогава, беше този от групата KISS!“

Гледайки назад към миналото, Ози споделя пред журналисти от Rolling Stone: „Трябваше да съм мъртъв хиляди пъти. Понякога се поглеждам в огледалото и си казвам: 'Защо, по дяволите, точно ти успя да оцелееш?', докато всичките ми стари приятели по чашка вече отдавна са под земята.“

Хроника на безумието: Инцидентите, които трябваше да бъдат фатални

Животът на Ози не беше просто парти, а поредица от абсурдни ситуации, в които той буквално си играеше на руска рулетка със смъртта. Ето най-емблематичните от тях, които днес звучат като градски легенди, но са чиста истина:

Инцидентът с прилепа (1982 г.): По време на концерт в Айова фен хвърля на сцената зашеметен прилеп. Мислейки го за гумена играчка, Ози отхапва главата му. „Устата ми веднага се напълни с тази топла, лепкава течност с най-лошия послевкус, който можете да си представите“, описва той момента в мемоарите си. Следва спешна серия от болезнени инжекции против бяс.

Пикаенето върху Аламо (1982 г.): Напушен и пиян, облечен в рокля на жена си Шарън (която скрила дрехите му, за да не излезе), Ози уринира върху историческия паметник Сенотаф в Сан Антонио, Тексас. Той бива арестуван и получава забрана да стъпва в града за десетилетие.

Катастрофата с АТВ (2003 г.): Парадоксално, но след десетилетия тежки субстанции, Ози едва не умира напълно трезвен в имението си. Той катастрофира тежко с АТВ, чупи вратен прешлен, осем ребра и прерязва белодробна артерия. Поставен е в изкуствена кома, но отново излиза победител.

Желязната ръка и голямото сърце: Шарън Озбърн

Ако гените бяха биологичният двигател на Ози, то съпругата му Шарън беше неговият навигатор, спасител и ангел-хранител. Тяхната връзка беше бурна, понякога токсична, но Шарън остана единствената постоянна величина в живота му.

Като негов мениджър и партньор, тя буквално го измъкваше от клиниките за рехабилитация, организираше живота му секунда по секунда и балансираше между ролята на любяща съпруга и безкомпромисен бизнес навигатор. Ози никога не е криел, че без нея е щял да бъде погубен: „Шарън е моето всичко. Тя ме спаси, когато бях на дъното. Ако не беше тя, щях да съм приключил още в началото на 80-те“, споделяше той.

Съвременната медицина и битката до самия край

През последните си години на земята, тялото на Принца на тъмнината започна да изпраща сметката за миналите грехове. Ози се бореше с тежка форма на Паркинсон, претърпя поредица от гръбначни операции и се сблъска с постоянни болки.

В биографията си той описва усещането по следния начин: „Просто се събудих един ден и бях уморен от това да бъда постоянно болен и изтощен. Трябваше да порасна.“ До последно за него се грижеше армия от топ лекари, невролози и физиотерапевти. Модерната медицина, терапиите със стволови клетки и денонощната грижа бяха това, което го задържаше изправен и му позволи да направи своето грандиозно прощално шоу пред феновете.

Музиката остана неговата най-добра терапия. Копнежът за сцената го крепеше тогава, когато науката вдигаше ръце. Ози Озбърн остава в историята не само като бащата на метъла, но и като живо доказателство за това какво се случва, когато необикновената природна даденост срещне безусловната човешка отдаденост.