Бедността може да промени мозъчната дейност и развитие на децата

Едно от най-мащабните дългосрочни изследвания на детския и юношеския мозък в САЩ показва, че социално-икономическата среда може да оставя по-силен отпечатък върху развитието му, отколкото много други биологични и психологически фактори.

Проектът Adolescent Brain Cognitive Development (ABCD) започва през 2015 г. и проследява 11 880 деца от 21 изследователски центъра. Участниците са включени на възраст 9–10 години и преминават през периодични мозъчни сканирания, когнитивни тестове и оценки на психичното здраве, семейната среда, училището и квартала, в който живеят.

Първоначалната цел на ABCD е да установи как алкохолът, никотинът, канабисът и други вещества влияят върху мозъка на подрастващите. Голямото предимство на проекта е, че децата са наблюдавани още преди повечето от тях да са започнали да употребяват подобни вещества.

Анализ от 2024 г. на близо 9800 участници установява, че част от мозъчните различия, свързвани с ранната употреба на алкохол, никотин или канабис, са били налице още преди първия контакт с тези вещества. Това подсказва, че някои особености в развитието могат да бъдат свързани с по-голяма склонност към импулсивност, търсене на силни усещания или ранно експериментиране.

Данни от 2026 г. обаче насочват вниманието към друг фактор: бедността.

Учени от Washington University School of Medicine анализират стотици биологични, психологически, социални и екологични показатели при почти 12 000 деца. Сред факторите, които най-силно се свързват с мозъчната функция и структура, доминират семейният доход, собствеността на жилището, бедността в квартала, достъпът до транспорт и ресурсите в общността.

Според анализа социално-икономическите условия обясняват приблизително 16% от вариациите в мозъчната функция, което е значителен ефект за подобен тип изследвания.

Разликите не означават, че децата от по-бедни семейства имат „по-ниска интелигентност“. По-скоро моделите в мозъчната активност наподобяват ефектите от хроничен стрес, недоспиване и по-неблагоприятна среда.

Други анализи в рамките на ABCD вече свързват бедността на семейно и квартално ниво с различия в бялото мозъчно вещество и в обема на хипокампуса, структура, важна за паметта и ученето.

Тези резултати са наблюдателни и не доказват, че бедността директно причинява конкретни промени в мозъка. Те обаче показват колко силно фактори като стрес, качеството на съня, сигурността на средата, достъпът до транспорт и ресурсите в квартала могат да бъдат свързани с развитието на нервната система.

Изследването има значение и за разбирането на зависимостите. Хроничният стрес, семейното напрежение, лесният достъп до вещества и по-ограничените възможности за подкрепа могат едновременно да влияят както върху развитието на мозъка, така и върху риска от ранна употреба на алкохол, никотин или канабис.

Повечето участници в ABCD вече са на възраст между 17 и 19 години. Именно през следващите години учените очакват да получат най-важните отговори за това кои мозъчни особености предхождат употребата на вещества и кои се появяват след продължителна експозиция.