Пламен Димитров пред ФАКТИ: Специалната избирателна операция в Русия е много по-успешна от Специалната военна операция

Парламентарните избори в Русия приключиха с очаквана победа за „Единна Русия“, но вотът не даде отговор на най-важния въпрос – каква е реалната обществена подкрепа за войната в Украйна. При ограничена политическа конкуренция, отсъствие на реална опозиция и твърдения за фалшифициране на резултатите как Кремъл ще използва изборния резултат… Какво всъщност показаха изборите, ще промени ли резултатът руската стратегия на фронта и има ли Москва ресурс да поддържа войната още години? Пред ФАКТИ говори Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество.

- Г-н Димитров, „Единна Русия“ на Владимир Путин постигна убедителна победа на парламентарните избори. Путин сам определи вота като тест за подкрепата към войната в Украйна. Как трябва да се разчита този резултат – като политическо потвърждение на курса на Кремъл и ще промени ли той по някакъв начин действията на Русия на фронта?
- Да, действително за Владимир Путин основната цел на тези избори бе да покаже, че се ползва с подкрепата на мнозинството руснаци, държи политическата инициатива и има пълен контрол над ситуацията в страната. Това не бе трудно за постигане, като се има предвид, че в Русия се провеждат избори без избор. Всички участващи партии са проксита на Кремъл и декларират подкрепа за курса на Путин. Единствената формация, която се застъпваше за мир, т.е. – за прекратяване на войната в Украйна, бе „Яблоко“. Първоначално тя бе допусната до вота, но след това регистрацията ѝ бе заличена, защото в Кремъл бяха обезпокоени, че тя може да събере протестния антивоенен вот. При тези условия като измерител на подкрепата за властта се ползва изборната активност. Тя достигна почти 60%, повече отколкото на предишния парламентарен вот, и Путин веднага обяви, че това е подкрепа за неговия курс. Иначе казано – Специалната избирателна операция в Русия е много по-успешна от Специалната военна операция. Казионната партия „Единна Русия“ получи 57% от гласовете, а победата в повечето от едномандатните райони ѝ донесе конституционно мнозинство в Държавната Дума. Но като се има предвид, че опозицията или независими наблюдатели нямат абсолютно никакъв достъп да броенето на гласовете, логично е да се предполага, че този резултат, както и процентът на гласувалите, са фалшифицирани. Според независим математически анализ, отчитащ аномалните разлики между резултатите в съседни избирателни секции, „Единна Русия“ реално е получила около 34% от вота. Нагласяването на резултата стана особено видимо в края на официалното броене на Централната избирателна комисия, когато при преброени 99% от бюлетините партията „Справедлива Русия“ бе под бариерата от 5%, но изведнъж я прескочи. Но това са технологични детайли, които не променят генералната картина – в Русия въпросът за властта и за политическия курс на страната не се решава на избори. Поради това резултатите от парламентарния вот няма да повлияят на стратегията и действията на руската армия на фронта.

- След изборите очаквате ли промяна в руската военна стратегия – по-силен натиск по фронта, нова мобилизация и по-интензивни удари по украинската инфраструктура, или напротив – търсене на възможност за преговори?
- Натискът на руската армия по фронтовата линия ще продължи със същата сила, както до сега, той не е бил намаляван заради изборите. Погрешно е да се мисли, че Русия има някакви скрити военни резерви, които не вкарва в действие заради политически маневри на дипломатическия фронт. В момента Путин не търси преговори, той все още смята, че е по-силната страна и е в негов интерес да продължава войната. Малко вероятно е да има официално обявена нова мобилизация, защото това ще бъде посрещнато много негативно от хората в Русия. А и няма голяма полза на фронта от немотивирани и неподготвени войници. По-скоро руските военни власти ще се стремят да попълват личния състав на армията с досегашните методи – парични стимули, привличане на затворници и други маргинални елементи, изпаднали във финансови затруднения, административен и психологически натиск върху младежи в дълбоката руска провинция да подпишат договори с Министерството на отбраната. В последно време зачестяват случаите на изпращане на фронта на чуждестранни работници (главно от Централна Азия), които наскоро са получили руско гражданство. Може и другарят Ким Чен Ун отново да се притече на помощ и да прати няколко десетки хиляди севернокорейски войници, които да загиват заради обсесията на Путин по Украйна.

- В последните месеци се говори за евентуални договорености между Москва и Киев, включително за ограничаване на ударите по енергийна инфраструктура. Има ли според вас реален шанс подобни договорености да бъдат възстановени или разширени, или военната логика вече надделява над дипломатическите сигнали?
- Да, през този месец президентът на САЩ Доналд Тръм дори обяви, че Москва и Киев са се договорили за енергийно примирие с американско посредничество. Както често се случва с гръмките изявления на Тръмп, и това се оказа пожелателно мислене – Русия и Украйна не са договаряли подобно нещо. Но ситуацията се проясни – САЩ предлагат енергийно примирие, президентът Зеленски заяви, че Украйна също го подкрепя, а Русия го отхвърля. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков за пореден път заяви, че Москва не смята да подписва секторно примирие и да спре ударите срещу украинската енергийна инфраструктура. Кремъл продължава да настоява за някакво генерално споразумение за бъдещето на Украйна, на нейните окупирани територии и на европейската архитектура за сигурност. По същество, Кремъл казва ясно – сега ние не искаме никакво примирие, защото смятаме, че ще победим.

- Какво показва ситуацията на фронта в момента – има ли страна, която успява да промени стратегически хода на войната, или сме в поредния етап на война на изтощение?
- Не, войната отдавна е позиционна и това няма да се промени скоро. Фронтовата линия минава през Запорожка, Донецка и Харковска област и през последните няколко месеца очертанията ѝ се променят съвсем незначително. През пролетта и лятото повече успехи имаха руснаците, но през този месец украинците контраатакуват успешно в Донецка област и заличиха по-голяма част от руското напредване. Между позициите на двете армии има мъртва зона, която е прострелвана от дроновете, колкото по-усъвършенствани стават те, толкова повече се разширява тази зона. Ако си спомняте, в първите 1-2 години на войната се говореше много за доставките на западни танкове и артилерийски установки за украинската армия. Сега вече танковете ги няма на бойното поле, авиацията също не се използва пълноценно, господари на полесражението са дроновете и хората, които ги управляват.

- Украйна продължава да използва дронове за удари дълбоко на руска територия, включително срещу обекти, свързани с енергетиката. Какво означава това за руската способност да защитава собствената си инфраструктура и може ли да доведе до нова ескалация на ударите от двете страни?
- Ескалацията на въздушните удари срещу двете воюващи държави вече е факт. Промяната от тази година е, че украинските дронове стигат все по-навътре на руска територия. През този месец имаше нападение срещу енергийни обекти в Нови Уренгой (Ямало-Ненецкия автономен окръг), който е на 2800 км от границата с Украйна. Русия е огромна страна с множество стратегически обекти, невъзможно е да бъде осигурена надеждна противовъздушна защита за всички тях. Усъвършенстването на дроновете и ракетите увеличава сериозно шансовете на атакуващата страна и намалява възможностите за защита. Украинците вече са поразили почти всички нефтени рафинерии в европейската част на Русия (това обаче не означава, че са ги извадили от строя завинаги!) и успяха да предизвикат дефицит на бензин и дизел по руските бензиностанции – нещо, което никой не би помислил за възможно само преди 2-3 години. Последваха и удари срещу логистичните бази на най-големите компании за разносна търговия в Русия – „Уайлдберис“ и „Озон“. От чисто военна гледна точка това не променя ситуацията на фронта, но нанася големи щети на руската икономика и държавен бюджет и засилва чувството за тревожност у руснаците.

- Русия има значително по-големи човешки и ресурсни възможности, но войната продължава вече години. Къде според вас се намира реалният предел на руската способност да поддържа сегашното темпо на бойните действия?
- Противно на бодряшките изказвания, че руската икономика ще рухне всеки момент, аз смятам, че Русия ще бъде в състояние да продължава войната още доста години. Страната съхранява значителна част от довоенните си приходи от износ на нефт, има ниско ниво на държавна задлъжнялост и още доста неизползвани финансови ресурси „за черни дни“.

Най-големият такъв ресурс са спестяванията на руснаците в банките – допускам, че ще дойде момент, когато те ще бъдат замразени, т.е. – откраднати от държавата, но това няма да е през следващите няколко месеца.

Жизненият стандарт на руснаците ще пада, но това не е нещо, което ще трогне Путин и ще го накара да се откаже от неговите маниакални цели във войната. Сходна е и ситуацията с човешкия ресурс – Русия е в много по-добра позиция от Украйна, защото има около пет пъти по-голямо население, включително големи групи маргинализирани граждани, които са по-склонни да отидат на война.

- В Киев и на Запад се очаква Москва да използва изборния резултат като доказателство, че руското общество стои зад политиката на Кремъл. Доколко изборният резултат действително може да бъде разглеждан като измерител на обществената подкрепа за войната, при положение че изборите се проведоха в условията на силно ограничена политическа конкуренция?
- Както вече споменах – изборите в Русия не са честни и е почти сигурно, че резултатите са фалшифицирани. Да, Путин използва изборния резултат като доказателство за подкрепата, която има, но извън Русия малцина му вярват. Именно ограничаването на политическата конкуренция само до кръга от партии, подкрепящи Путин и войната, не ни дава основание да правим дълбокомислени заключения за настроенията в руското общество. Аз смятам, че по-голяма част от руснаците са политически пасивни – никак не са ентусиазирани от войната, но нямат намерение да излязат на улицата и да свалят правителството и президента. А и няма кой да оглави такъв бунт – истинските руските опозиционери са или в затвора, или в чужбина. Някои, като Алексей Навални, за съжаление бяха и физически ликвидирани.

- Какво предстои – нова голяма руска офанзива, продължителна война на изтощение или опит за политическо договаряне? И кои са конкретните признаци, по които можем да разберем още през следващите месеци накъде върви конфликтът?
- Руската армия няма сили за нова голяма офанзива, а Путин не е настроен за договаряне. Така че остава третата възможност – продължителна война на изтощение. Според мен в следващите месеци няма да разберем накъде върви конфликтът, защото той ще си остане на същото място. Знак за промяна би бил сериозен пробив на руската армия и окупиране на цялата Донецка област, но мисля, че до края на зимата това няма да се случи. Може би по-драматичните събития в следващите месеци ще се случват в тила на двете воюващи държави. Украйна е останала без ракети-прехващачи „Пейтриът“ за руските балистични ракети и търпи огромни щети от ударите. Все още няма надеждно и евтино противодействие и срещу най-новите руски дронове „Геран-4“ и „Геран-5“. Руснаците вече разрушават не само енергийната инфраструктура на Украйна, но и търговските логистични центрове и обекти на железопътната мрежа, включително локомотиви. Зимата в нападната страна ще бъде много тежка, но не мисля, че това ще пречупи духа на украинците или пък, че ще накара още много от тях да избягат в чужбина.