„Хормонът на любовта“ всъщност ни прави недоверчиви

Тъмната страна на така наречения "хормон на любовта" бе подчертана в ново научно изследване, според което този химикал е свързан с липсата на доверие у хората, пише в. „Индипендънт“.

Учени от Холандия са провели проучване, в което са изследвали дали окситоцинът влияе на начина, по който хората градят доверие помежду, когато правят контакт с очи.

Когато общуваме, очите ни автоматично предават нашите емоции, включително интимност и социален контрол. Въпреки това, този процес е малко изследван.

Както правим контакт с очи се освобождава окситоцин и често емоциите ни се предават на събеседника. Това е феномен, известен като мимикрия на зениците и въздейства на нивото ни на доверчивост. Когато зениците ни се разширяват, човекът срещу нас е склонен да ни се довери повече. Когато зениците се свиват, доверието към нас е по-малко. Доверието обаче, се изгражда най-силно, когато очите ни са в синхрон.

Изследователите открили, че макар окситоцинът да се разглежда като хормон, който помага за заздравяване на човешките взаимоотношения, той също така може да предизвика обратен ефект и да възбуди недоверие.

Те провели изследване сред 56 доброволци, които разделили на 2 групи. На първата дали окситоцин, а на втората — плацебо. Те били поставени в ситуации, в които трябвало или да се доверят или да се отдръпнат. Резултатите от тестовете показали, че окситоцинът подобрява способността ни да правим разлика между надеждни и ненадеждни лица.

Авторите на изследването от университета в Лайден обясняват: „Природата никога не е възнаграждавала наивността и от еволюционна гледна точка можем да заключим, че окситоцинът увеличава бдителността ни и ни кара да търсим и възприемаме всички социални сигнали."