Децата и агресията навън

Всеки родител на малко дете търси начини как да подходи към детето си, за да бъде то подготвено за агресивния и враждебен свят, който го очаква извън дома. Ако го възпитат в дух на толерантност и отстъпчивост, има опасност то да изглежда в очите на околните като плаха, слабохарактерна и малодушна личност. Едно дете с добри обноски и търпелив характер вероятно ще бъде по-лесно раним и чувствителен човек.

Много родители в стремежа си направят детето си по-борбено, независимо, смело и пробивно започват да му втълпяват поведение, което често пъти граничи с незачитане и неуважение на другите деца. Такова възпитание е напълно погрешно, тъй като именно то ще посее в малкия човек семето на една неотстъпчива, напориста, безкомпромисна, хладнокръвна и дори бездушна личност.

Истината е, че всеки родител трябва да осъзнае, че не бива възпитанието да бъде насочено към едната или другата крайност. Поощряването на отстъпчивост или, обратното, на доминация не води до добри резултати. Най-важното е да се възпитат в детето качества като състрадание, емпатия, милосърдие, уважение, любов, вяра, отношение към нуждите и потребностите на другите лежат в основата на най-висшите общочовешки добродетели. Да бъдеш приветлив, коректен, учтив и милосърден не значи, че си слаб, страхлив и овчедушен.

Затова и пътят към щастието на нашето дете трябва да се гради внимателно, с много любов, разум и всеотдайност. Златната среда е тази, към която трябва да се стремим, за да научим малкия човек до себе си да отстоява позициите си, но и да уважава живота и потребностите на другите.