Приказка: Подаръкът на равина

Имало един манастир, за който настъпили трудни времена. Преди време той бил голям и могъщ орден, но в резултат на гоненията и преследванията на монаси през седемнадесети и осемнадесети век и надмощието, което придобило светското през деветнадесети век, всичките му подопечни обители се загубили и въобще манастирът бил жестоко смазан, останали само петима монаси, които живеели в порутената централна обител. Това били игуменът и четирима други монаси, всичките над 70 годишни. Орденът им бил на изчезване.

В гъстите гори около манастира имало малка колиба, в която равинът от близкия град понякога намирал усамотение. След множество години, прекарани в молитви и съзерцание, старите монаси били развили свръхестествени способности, така че винаги усещали, когато равинът идвал в отшелническата обител.

- Равинът е дошъл, равинът пак е в гората - Шепнели си те един на друг. Измъчван от мисълта за наближаващата гибел на ордена, на игумена му хрумнало да се отбие в отшелническата колиба и да попита равина дали не може да му даде съвет как да спаси манастира си.

Равинът с радост приел игумена в колибата си. Но когато игуменът обяснил за какво е дошъл, равинът не могъл да му предложи нищо друго освен съчувствие.

- Да, знам какво е - възкликнал той - Хората са станали бездуховни. И в моя град е същото. Почти никой не идва вече в синагогата.

Старият равин и старият игумен си поплакали заедно. После прочели заедно части от Петокнижието и си поговорили тихичко за разни дълбоки работи. Дошло време игуменът да си тръгва. Прегърнали се един друг.

- Колко е прекрасно, че се срещнахме, макар и след толкова време, - рекъл игуменът - но все пак не получих отговор на въпроса, заради който дойдох. Няма ли нещо да ми кажеш, съвет, който да ми дадеш, за да спася моя орден от гибел?

- Съжалявам - отвърнал равинът - но нямам никакъв съвет. Единственото, което мога да ти кажа е, че Месията е сред вас.

Когато игуменът се върнал в манастира, събратята му монаси го наобиколили и заразпитвали:

- Е, кажи какво ти каза равинът?

- Не може да ми помогне. - отвърнал игуменът - Само поплакахме заедно и почетохме заедно от Петокнижието. На раздяла обаче той ми каза нещо много тайнствено. Каза ми, че Месията е сред нас. Аз обаче не знам какво означава това.

Минали дни, после месеци, старите монаси постоянно мислели за тайнственото послание и се питали дали в думите на равина има някакъв скрит смисъл. Месията е сред нас? Възможно ли е да е имал предвид някой от нас, монасите в манастира? Ако е така, кой от нас?

Дали е имал предвид игумена? Сигурно, ако въобще е някой от нас, е имал предвид стария игумен. Той ни ръководи вече цяло поколение.

От друга страна, може да е имал предвид брат Томас. Брат Томас е е много свят човек. Всички знаем, че брат Томас е светла личност.

Едва ли е имал предвид брат Елред! Елред понякога е много сприхав. Но като се замисли човек, макар понякога да е трън в очите на хората, като се върне човек назад, Елред практически винаги е прав. Често много прав. Може пък равинът да е имал предвид брат Елред.

Определено не е брат Филип. Филип е толкова вял, все едно го няма. Но по някакъв необясним необясним начин той има особената дарба винаги да е там, където има нужда от него. Просто като магия изниква до теб. Може ли Филип да е месията? Разбира се равинът не може да е имал предвид мен. Та аз съм най- обикновен човек. Но ако все пак е имал предвид именно мен? Представете си само, аз - Месия? Боже мой, само не аз. Аз не бих могъл да съм толкова значим за Теб!? Нали, Господи?

Докато размишлявали по този начин, старите монаси започнали да се отнасят един към друг с особено почитание, за всеки случай. Току виж един от тях наистина се окаже Месията. И заради евентуалната, много далечна възможност всеки от тях да е Месия, те започнали да се отнасят помежду си с извънредно уважение.

Станало така, че започнали да се отбиват много хора. Гората, където се издигал манастирът, била много хубава. Някои от по-младите хора се заприказвали със старите монаси. Някои от тях постъпвали в манастира. После и друг, и друг. За няколко години манастирът станал отново процъфтяващ орден, благодарение на подаръкът на равина. Превърнал се в жив център на просвещение и духовност.

МОРГАН СКОТ ПЕК