Притча: Как животът изпълнява мечтите ни

Преди много години в чудните гори на Ливан израснали три кедрови дървета. Кедрите растат много много бавно, затова и тези три дървета прекарали векове наред в размисли за живота и смъртта, за природата и хората.

Те видели как на Ливанската земя дошли пратениците на цар Соломон и как след това в битките с асирийците тази земя била напоена с кръв. Те били свидетели на това как застават лице в лице заклети врагове - Иезавел и пророк Илия. По тяхно време била измислена азбуката. А животът продължавал, дните си отивали така, както преминаващите покрай тях кервани, натоварени с пъстри шарени платове.

Един ден трите кедъра решили да си поговорят за бъдещето и мечтите си.
- След всичко, което видях досега - казал първият - аз искам да се превърна в трон, на който да седи най-могъщият цар на земята!
- А аз искам да стана част от нещо, което ще успее навеки да преобрази Злото в Добро! - казал вторият кедър.
- Моето желание пък е - добавил третият, - всеки път, щом ме погледнат хората, да си спомнят за Бога!

Изнизали се още много години. Един ден в гората се появили дървосекачи. Те отсекли кедровите дървета и ги нарязали на дървен материал. Всеки кедър дотогава си имал своето заветно желание. Но реалността не винаги се съобразява с онова, за което си мечтаем.

Така, от първото кедрово дърво направили обор, а от остатъците на дървесината му сковали малка ясла.

От второто дърво сглобили груба селска маса, която по-късно продали на търговеца на мебели.

Дървата от третото дърво не успели да продадат. Нарязали ги на дъски и ги оставили на съхранение в склада, намиращ се в близкия град.

Кедровите дървета горчиво роптаели срещу сполетялата ги съдба:
- Нашата дървесина беше толкова хубава, а никой не й намери подобаващо приложение - оплаквали се те.

Времето продължавало да си минава. Веднъж, в една звездна нощ, някаква семейна двойка, търсейки си подслон до сутринта, решила да пренощува в обора, построен от дървесината на първия кедър. Жената била пред раждане. В онази нощ тя родила сина си и го сложила в яслата върху мекото сено. И в същия миг кедърът разбрал, че мечтата му се е сбъднала:
Той послужил за опора на най-великия Цар на Земята!

След години, в един скромен селски дом, край масата, скована от дървесината на второто кедрово дърво, седнали хора. Преди да започнат да се хранят, един от тях произнесъл велики думи пред хляба и виното, които били на масата. В този момент вторият кедър разбрал:
В точно този миг той послужил за опора не само на чашата с вино и чинията с хляба, но и на съюза между Човека и Божеството!

На следващия ден от две дъски, рендосани от третото кедрово дърво, сковали кръст. След няколко часа довели някакъв човек, целият покрит с рани и го забили с гвоздеи върху кръста. Виждайки какво се случва, третият кедър се ужасил от своята участ и започнал да проклина жестоката си съдба. Но не минали и три дни и той разбрал онова, което му била приготвила съдбата:
Човекът, който висял на кръста, станал Месията за света. Кръстът, скован от дървесината на този кедър, се превърнал от оръдие за изтезание в символ на тържеството!

Така се изпълнила съдбата и на трите ливански кедъра.
Както това винаги става с мечтите, желанията им се сбъднали! Но по съвсем друг начин от този, който те преди това си представяли.