Притча за жабата

Имало някога една зелена жаба с красиви окраски. Тя живеела на една зелена ливада до една рекичка. Жабата била щастлива. По цял ден прескачала между камъните, бреговете, растенията. Гонела насекоми, с които се хранела.
Един ден припичайки се на слънце, тя забелязала едно голямо животно. Голям бял вол, с големи рога и опашка. Жабата приближила към него и го попитала:
– Как си станал толкова голям?
– Бог ме е създал такъв. – отговорил волът.
– А дали и аз мога да стана толкова голяма, колкото си и ти? – попитала жабата.
– Ами опитай. – отговорил й волът.
Тогава жабата започнала да се надува. Ставала все по-голяма, кожата и се изпъвала.
– Е, пораснах ли колкото теб? – попитала тя.
– Не. – отговорил й волът.
Жабата започнала още повече да се надува.
– Започвам да те достигам по размери. – казала жабата на вола.
– Никога няма да пораснеш колкото мен. – отвърнал й волът.
Но жабата била упорита и не спирала да се надува, докато изведнъж не се пръснала. Ако се беше приела такава, каквато е, щеше да продължи да живее безгрижния си живот.

***
Ето защо не бива да се сравняваме с останалите, а трябва да приемем себе си и да работим върху това да ставаме все по-добри, но без сравнения.