Притча: Ти градиш живота си!

Един възрастен строител решил вече да се пенсионира и да посвети старините си на съпругата и семейството си.

В деня, в който отишъл да съобщи на началника си, че се оттегля, шефът му го попитал, дали не може да остане още малко и да направи една последна къща, като лична услуга за него, преди окончателно да напусне работа.

Никак не му допаднала тази молба на строителя, но въпреки това се съгласил да я изпълни. Още на момента започнал работа по новата къща, но по всичко личало, че майсторът не влага сърцето си в строежа, както преди и не си върши работата с желание, както правил през всичките години до сега. Не изпипвал детайлите, а материалите, които използвал, били с най-ниското качество на пазара. От далече се виждало, че върши нещата "през пръсти" и всичко прави без желание.

Естествено, това се отразило на къщата и тя станала доста грозна на вид и дори нестабилна. В деня, когато най-после строежът приключил, шефът на уважавания строител дошъл при него, отворил входната врата на новата къща, обърнал се към своя подчинен и подавайки му ключа, му казал:

- Тази къща е за теб. Тя е моят подарък за най-добрия ми работник!

Строителят, естествено, онемял от чутото. Дори не си бил помислил, че нещо подобно може да му се случи.

А когато успял да осмисли този неочакван обрат на събитията, той се ядосал на себе си. Помислил си, че ако знаел предварително, че строи собствената си къща, той щял да вложи много повече старание и усилия в нея. Можел да я направи много по-различна и по-хубава от тази.

Ние правим същите неща. Всички ние градим собствения си живот - всеки ден, всеки час, всеки миг. Твърде често не влагаме в живота си максималното, на което действително сме способни. И после шокирани и засрамени разбираме, че трябва да живеем в къщата, която сами сме си построили.

Не случайно хората казват, че животът е като проект "Направи си сам!". Нашето отношение, всички навици и избори, които правим днес, градят къщата, в която ще живеем утре.

Затова, нека изграждаме с мъдрост!