Притча за щастливия каменоделец

Вървял странник по прашния път и зад завоя, под силното слънце видял човек, който дялал огромен камък. Дялал, а от очите му капели сълзи…

Зачудил се странникът защо каменоделецът плаче, попитал го, а той отвърнал, че е най-нещастният човек на земята, че е наказан с най-тежката работа – всеки ден да дълбае огромни камъни, за да заработи няколко жалки гроша, които едва му стигат за прехрана. Странникът му дал монета и продължил нататък.

Зад следващия завой – друг каменоделец, който съсредоточено работел с чука и длетото. Поспрял се пътешественикът, попитал го как живее.

- Ден след ден дялам камъни. Работата е тежка, но ме радва, а парите ми стигат да изхранвам семейството си, отвърнал мъжът. Странникът го похвалил за трудолюбието, дал му монета и продължил нататък.

И зад следващия завой отново се натъкнал на каменоделец. Жегата била жестока, около майстора се виели облаци прах, но той работел и пеел. Странникът тук вече се изумил.

- Какво правиш, какво толкова те радва, че и пееш?!– попитал той.

- Не виждаш ли? Строя храм – място за поклонение и хвалене на Бог!, отвърнал гордо човекът.

***

Гледната ни точка е жизнено важна за нашето щастие. Тримата мъже не са правили различни неща, но третият е видял най-доброто в това, което прави.