Притча: Магаретата на Бог

Имало едно време трима братя. Всеки ден те отивали в гората, събирали дърва и на гръб ги носели до пазара, където да ги продадат.

Един ден пак нарамили брадвите и поели към гората. По пътя ги срещнал непознат старец и се примолил:

- Вземете тази стомна и ми донесете вода, че умирам от жажда. По-големите братя дори не му обърнали внимание и го отминали.

Най-малкият съжалил немощния старец, взел стомната от него, намерил вода в гората и утолил жаждата му.

Ала старецът бил самият Господ.

На раздяла той рекъл:

- Като си отидеш вкъщи, на двора ще намериш две охранени магарета. Те са мои и ти ги давам да си прекараш дървата за зимата и да продаваш поне година време занапред.

- Благодаря ти, дядо! Ама как да ти ги върна? — попитал момъкът.

- Не се притеснявай за това, момко! Те си знаят пътя — отвърнал старецът.

Когато момъкът се прибрал вкъщи, наистина в двора му го чакали две магарета. С тях той прекарал толкова дърва, че да има и за него, и за продан поне година време занапред.

Веднага след това пуснал магаретата да си ходят при стопанина. Като излезли извън селото, магаретата станали на хора.
Най-големият брат рекъл на средния:

- Е, братко! Добре се отървахме от тия самари, но отсега нататък вече ще знаем, че за стар човек труд не трябва да се жали.