Един дзен учител разказвал:
„Когато бях млад, обичах да плувам с лодка. Имах малка лодка и в самота плавах по езерото. Можех с часове да стоя там.
Веднъж седях със затворени очи и медитирах. Беше прекрасна нощ. Някаква лодка плуваше по течението и се удари в моята. В мен се надигна гняв. Отворих очи и се канех да наругая обезпокоилия ме човек, но видях, че лодката е пуста.
Нямаше към кого да насоча гнева си. Нищо друго не ми оставаше освен да затворя очи и да започна да се вглеждам в гнева си. В момента, в който го видях, направих първата крачка по Пътя си. В тази тиха нощ се приближих до своя вътрешен център.
Празната лодка стана моят учител. Оттогава ако някой се опитваше да ме обиди и в мен се надигаше гняв, аз се смеех и си казвах:
- Тази лодка също е празна. Затварях очи и поглеждах навътре в себе си. Знам, че не мога да контролирам обстоятелствата, но мога да контролирам своята реакция.“
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Morgoth
Коментиран от #2
13:08 15.05.2017
2 джин
До коментар #1 от "Morgoth":
Това и аз го мога. Бе тих бял ден. Карах си внимателно, по градската джунгла. Наслаждавах се на Меноар Баладс. Когато изведнъж един тигър с Опел ме насветка в калника. Аз погледнах и никого не видях, тъмните стъкла отсреща ме накараха да погледна към себе си, после внимателно погледнах към кряскащия шибек отсреща и бавно затворих очи, набрах КАТ. Така, че не само ДЗЕН учителите разбират от мъдрости.... И ние сме попили по нещо от живота. Но за истелия препоръчвам "клизма" - ако не помогне от първия път, то от втория всеки империалист, фашист, джихадист, биткаджия и войнственн чилячец би усетил ефекта от терапията...както си войнствува и ще забрави и агрессия и господ и дявол и ще остане да медитира пашкайки щастливо напълно свободен от светската суета....00:27 16.05.2017