Какво говорят грешките ни за нас?

Дори, когато направим ужасна грешка, никога не трябва да се смятаме за престъпници, а за хора, извършили нещо престъпно. Едно деяние не ни определя, защото само по себе си е поправимо. Защото, ако си казваме, че сме престъпници, ако се отнасяме към себе си като към престъпници и ако вярваме, че сме престъпници, в крайна сметка не е изключено да поемем по този път. Така стоят нещата, когато човешката психика бъде наранена. Това показва и следната история.
Едно момченце изпуснало кутия с мляко на касата в супермаркета. Кутията се спукала и млякото се разляло на земята.
— Глупаво момче! — нахокала го майката.
На съседната каса друго момче изпуснало кутия с мед. Тя също се отворила и медът се разсипал на пода.
— Ама че глупост направи — казала майка му.
Първото дете било определено като глупаво за цял живот; на второто само му била посочена една грешка. Първото вероятно щяло да стане глупаво; второто щяло да се научи да не върши повече глупости.

***

Запитайте се: Тази грешка определя ли ви? Една грешка прави ли вас самите "грешка"? Отговорът е НЕ! Това, че сте допуснали едно неправилно нещо да ви се случи през деня, не означава, че целият ден е загубен. Ами ако през този ден спасите нечий живот? Все още ли ще си мислите за кутията с мляко, която сте изтървали на пода?

Така е и с живота ни: Не оставяйте една грешка да определя характера и личността ви. Вие сте много повече от това.