В едно малко китно селце пристигнал вълшебник. Той обикалял из цялото село и докосвал всеки един от жителите с вълшебната си пръчка. В момента, в който правел това, сърцата на хората ставали прозрачни и всичко в тях се виждало.
Оказало се, че във всяко сърце има цвете.
У едно момченце било синя камбанка и когато то се смеело, тя весело звъняла:“Дзън, дзън, дзън!“
У рижото момиченце, което приличало на малко слънце, цъфтял слънчоглед.
Учителката в розов костюм криела в сърцето си роза.
- А шиповете, те са просто за всеки случай. Но като цяло съм добра - казвала тя смутено.
В сърцето на стария фелшер трепкала бяла хризантема.
Селото разцъфнало като ботаническа градина. Нямало две еднакви цветя. Имало и обикновени полски, имало и непознати, на които не знаели имената. Всички цветя били много красиви. Все пак грозни цветя няма.
А в сърцето на един стар, заядлив дядо се оказало, че расте кактус.
– Погледнете, в сърцето му е пълно с тръни! Ама че проклетник! – завикали съселяните му.
– Това не са тръни, а трънчета! – обидено мърморел дядото. – Да бяхте живяли моя живот, нямаше да дрънкате!
– Нека Ви помогна да ги извадим – предложил грижовният лекар и започнал внимателно да вади трънчетата с пинсета.
Хората се стълпили около тях и започнали да дават съвети: “По-внимателно! Не забравяй да дезифенкцираш! Я, там едно колко дълбоко се е забило! Вижте, вижте дядото, той се подмладява пред очите ни!“
Сърцето на дядото вече не било набодено като игленик, станало му леко, радостно и необичайно приятно, че толкова народ се развълнувал от неволята му, отпуснал се, усмихнал се и кактусът целият се покрил с големи червени цветове.
– Да, няма грозни хора! Всеки притежава собствена красота – радвали се жителите на селото.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Гост
11:02 13.06.2017