Една жена влязла в ресторант и поръчала супа от гъби. Няколко минути по-късно сервитьорът ѝ поднесъл още врялото блюдо и се оттеглил.
- Сервитьор! - извикала жената. - Елате насам.
- Да, госпожо? - приближил се той.
- Опитайте тази супа! - наредила тя.
- Какво има, госпожо? Не поръчахте ли такава?
- Опитайте супата - повторила жената.
- Но какво става? Безсолна ли е?
- Опитайте супата!
- Да не е студена?
- ОПИТАЙТЕ СУПАТА! - повтаряла упорито жената.
- Но, госпожо, моля ви, кажете какво има... - настоявал сервитьорът.
- Ако искате да разберете какво има, опитайте супата - не отстъпвала жената, сочейки чинията.
Сервитьорът разбрал, че нищо не било в състояние да откаже своенравната клиентка от намерението ѝ, седнал пред чинията с врялата супа, огледал масата и възкликнал учудено:
- Но тук няма лъжица...
- Видяхте ли? - отговорила жената. - Няма лъжица.
***
Колко по-лесно би било просто да назоваваме големите и малките неща, събитията, ситуациите и емоциите директно, без заобикалки, такива, каквито са. Тази притча ни показва защо ни е нужно да даваме дефиниции, защо толкова упорстваме да назоваваме нещата с истинските им имена. А понякога всъщност нещата са много по-прости, отколкото си мислим.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА