Древен череп поставя под съмнение еволюционните теории

Може да се наложи да преосмислим идеите и представите си за произхода на човешкия вид, което ще означава, че приеманите до сега теории за еволюцията, са напълно погрешни.

Анализ на древен череп, открит в Китай, подсказва, че има голяма вероятност съвременните хора да не са произлезли единствено от африканските си предци. Находката е много подобна на най-ранните известни вкаменелости от нашия вид, пише сайтът New Scientist.

В последно време се появяват все повече доказателства, които поставят под съмнение представите и теориите за произхода на нашия вид. Такъв пример са последните находки, открити на Балканите, след които има и такива, намерени на територията на България от екипа, оглавяван от проф. Спасов. Фосилите на хоминини от Балканите, включително един зъб от Чирпан, станаха повод за вълнение в научните среди.

Повечето антрополози до сега вярваха, че нашият вид е възникнал в Африка преди около 200 хиляди години, въз основа на данни от откритите вкаменелостите. Нещо повече, генетичните изследвания на съвременните хора показват, че всички ние сме потомци на една-единствена популация, която е напуснала Африка през последните 120 000 години и се разпространи по целия свят. Тази африканска група е източникът на всички съвременни човешки гени, с изключение на няколко, натрупани от кръстосване с други видове, като неандерталците.

Но черепът Дали не може да се вмести в тази еволюционна схема. Открит в провинция Шанси, Китай, през 1978 г., той е изключително запазен както лицевата част, така и черепната кутия на мозъка. Едно изследване, публикувано тази година, датира черепа на около 260 000 години.

Проблемът е, че фосилите не е мястото, където бихме очаквали да бъде. Археолози откриха подобни останки в Мароко, които се определят като ранните известни останки на Хомо сапиенс, но точно този череп е намерен на 10 000 км от там. Изводът е, че съвременните хора произхождат не само от племената в Африка, но и от човешки популации на други места.

Когато изследователите за първи път описват черепа Дали през 1979 г., те предполагат, че той принадлежи на друг човешки вид, Хомо еректус, който подобно на нас е вървял в изправено положение. Този конкретен вид хоминин пристига в Югоизточна Азия преди 1,8 милиона години и най-вероятно е изчезнал от региона преди около 140 хиляди години. Това се вписва в стандартната история.

Но през 1981 г. Хинци Ву от Китайската академия на науките в Пекин забелязва, че лицето на черепа Дали има много общи черти с нашия вид, Хомо сапиенс. Той заключава, че трябва да има споделени гени между Хомо сапиенс и Хомо еректус.

Това бе преди повече от 30 години и в момента е отхвърлена тази хипотеза. Сега Ву и колежката му Шийла Атрейа, доцент по антропология в Тексаския Университет, приемат друга насока в тълкуването си на черепа.

"Ако бяха намерили само мароканските черепи, а не и черепа Дали, това би имало смисъл да продължаваме да вярваме, че всички съвременни хора са еволюирали в Африка", разказва Атрейа. "Но приликите показват, че ранните съвременни хора може да не са били генетично изолирани от другите части на света".

Всъщност, новите изследвания показват, че много от характеристиките, които притежаваме днес, може да произхождат от Източна Азия, пристигайки в Африка по-късно. Тази констатация е толкова забележителна, че ако се оказа вярна, би могла да има сериозни последици върху човешката еволюционна история.

"Мисля, че преносът на гени може да е бил многопосочен, така че някои от характеристики, които могат да се видят в Европа или Африка, може да имат азиатски произход", коментира Атрейа.