Ракови гени карат еленските рога да растат (ВИДЕО)

Рогата са едни от най-бързо растящите кости в животинското царство: елени, лосове, уапити и северни елени успяват да се сдобият с рога, дълги до половин метър само за месец преди сезона на чифтосване.

Сега изследователите, изучаващи техните геноми, са открили как е възможно това.
Оказва се, че за бързият растеж на тези костни образувания до някъде са виновни гените, които насърчават и потискат рака. Това предполага, че костната им тъкан може да разкрие нови начини за борба с рака.

Проучването започва, когато учени в Китай и техни колеги в чужбина проследяват геномите на 44 преживни животни, включително крави, елени, жирафи, овце с рога и други бозайници, които имат сложни стомаси за смилане на растенията.

Много от тези преживни животни имат костни израстъци, включително покритите с кожа костни израстъци на жирафа; рогата на кравите и дивите бикове, които имат допълнителна твърда обвивка; тези на вилорогата антилопа, при които това допълнително натрупване пада всяка година; и рогата на елените и лосовете, които всяка година падат, за да израснат наново през следващата пролет - по-големи и по-внушителни.

След това учените потърсили гените, лежащи в основата на еволюцията и развитието на техните рога.

Куанг Ки генетик от Северозападния политехнически университет в Сиан, Китай, и колегите му набелязали кои гени са активни в 16 живи тъкани от овце, кози и елени, включително и техните рога.

Те също така оценили кои гени са активни в развиващите се ембриони на някои животни. Така те открили, че всички съвременни преживни животни, които притежават един или друг вид рога, всъщност произлизат от един общ прародител.

Нещо повече, тези нови структури се появяват, когато гените, които помагат за изграждането на нервни, костни и кожни тъкани, се променят и станат активни във формирането на тези костни израстъци, заявяват учените пред списание Science.

По-специално, промените в гените, участващи в образуването на кости и развитието на ембрионална тъкан, наречена неврален гребен, вероятно са помогнали за развитието на рогата на първо място. Като още едно доказателство за единния им произход, китайският воден елен и два вида мускусни елени, които нямат рога, имат обща мутация в един от гените, свързана с образуването на кости.

При обикновените елени изследователите откриват осем активни гена, които обикновено участват в образуването и растежа на ракови образувания или тумори. Това показва, че растежът на рогата е по-скоро подобен на този при рака на костите, отколкото на растежа на типичните кости.

Въпреки това, за разлика от рака на костите, където туморите растат неконтролируемо, растежът на рогата е строго регулиран от активността на туморно-потискащи и тумор-инхибиращи гени, заявяват от екипа.

"Еленовите рога използват по същество контролирана форма на растеж на рака на костите", казва Едуард Дейвис, еволюционен палеобиолог от Университета в Орегон в Юджийн, който не е участвал в изследването.

"Участието на тумор-промотиращите гени не е изненадващо, изненадващо е участието на контролиращите рака гени", казва още той.

Участието на двата вида гени при растежа на рогата може би има далеч по-важна и голяма роля от тази. Потискащите рака гени, които поддържат растежа на еленовите рога под контрол, също предпазват тези животни от рак като цяло, казва Ки.

Зоологически градини, например, са документирали, че процентът на рак при елените, е пет пъти по-нисък от този при други бозайници, казва Дейвис, според който това може да е "щастлива случайност" или да се дължи на еволюцията на рогата.