Професор Мермерски посочи плод - витаминозна бомба

Ако иска да живее дълго и да е здрав, българинът трябва да се прекланя най-вече пред плодовете, зеленчуците, гроздето, бобовите култури, меда, млякото. Такъв съвет отправя проф. д-р Христо Мермерски, автор на 31 книги в областта на целебното и здравословното хранене, народната и природната медицина.

Някои от трудовете му са преведени в САЩ. Книгите на професора са плод на 6 десетилетия научна работа. Описал е съдържанието на хранителни вещества и елементи в 100-те най-лечебни и най-любими на българите храни, както и болестите, които те предотвратяват и лекуват.

Ценни съвети за храните, които могат да ни поддържат в отлична форма, съдържа и последната книга на именития учен - „Как да пречистим и да подмладим нашия организъм".

Описал е в трудовете си уникалните качества на всички плодове и зеленчуци, които често не оценяваме. Мъдростта: "Вода гази, жаден ходи!", важи особено за пловдивчани - те живеят в изобилие от плодове и зеленчуци, които редовно пренебрегват, често от незнание, казва проф. Мермерски.

Шипковият плод е истински концентрат от множество витамини, който почти няма аналог в природата с толкова много витамини, съчетани в един-естествен продукт. Още в древността е признат като ценно и лечебно средство.

Плодовете съдържат дъбилни вещества, захари, пектин, фитонциди, лимонена и ябълкова киселина, етерично флавоноиди, витамините С, В1, В2, К, А, Р, Р1, минералите калий, калций, магнезий.

Лечебните свойства на шипката са разнообразни. Действа диуретично, едновременно запичащо и кръвосъсирващо. Понижава нивата на холестерол в кръвта. Намалява чупливостта на капилярите поради наличието на витамин Р, флавоноиди. Народната медицина препоръчва шипката при коклюш, диабет, трудно уриниране, умора, дизентерия, червен вятър.

Шипките са на първо място по високто съдържание на витамин С - 500-2500 мг, витамин В1 и В2 и на второ място по каротин. От микроелементите най-добре е представен силицият.

Шипката съдържа много захари - фруктоза, глюкоза, захароза, а също така и пентозани, скорбяла, белтъчини, азотни вещества, енергични масла.

Още Хипократ е използвал шипката като противовъзпалително средство. По-късно е била използвана за лечение на рани от ухапване на куче, поради което е наричана кучешка роза. Руската народна медицина използва шипката за лечение на рани.

След издаването на книга на Йеронимус Бош използването на шипката се разширява като сироп, масло и мехлем при кръвохрачене, повръщане, възпаление на венците.

Според английския учен Полинг лечебният ефект на шипката се дължи на големи количества витамин С, което помага при простудни заболявания, нервно-психическа умора.

Причината е в антиоксидантните качества на витамина, който пречи на стареенето, на атеросклерозата, инсултите, инфарктите, предотвратява образуването на отоци и асцит.

Днес научните лаборатории откриват и други антиоксидатни в шипката, действащи в това направление -х каротиноиди, витамин Е, флавоноиди. Шипковият плод понижава кръвната захар, стимулира кръвообразуването, обмяната на веществата и повишава имунитета.

Шипката действа лечебно и при сърдечни заболявания, бъбречни, жлъчни смущения, стомашно-чревни, гинекологични проблеми, чернодробни заболявания, цирози.

Помага за предотвратяването на тумори и рак.

Кои болести лекува шипката?

1. Има противовъзпалително действие и се използва за лечение на рани.

2. За повишаване на съпротивителните сили на организма и имунитета му

3. За лечение на скорбут

4. При нервно-психическа умора и простуди

5. Против инсулт и инфаркт

6. За забавяне развитието на атеросклерозата и стерилитета

7. При възпаление на стомашно-чревната и бронхиална лигавица

8. Понижава кръвната захар

9. Стимулира кръвообращението

10. Подобрява обмяната на веществата

11. Препятства развитието на гнилостни бактерии в червата

12. Подобрява сърдечната дейност

13. Подобрява дейността на черния дроб