Чака ни уникална зима

Приключи ноемврийската актуализация на прогнозите на практически всички метеоцентрали, които издават сезонни прогнози. Към момента, в сравнение с предишните поне десетина години, ситуацията е уникална с две неща, пише dir.bg.

Има единодушие сред моделите, което е прецедент, че зимата в голяма част от Европа и у нас ще бъде мека. Вторият акцент, без аналогия през последните години е, че подобно единодушие се запазва от август до настоящия момент. Това значително увеличава "тежестта" на тези сценарии и с увереност, по-голяма от когато и да било през последните години може да обобщим: зимата най-вероятно ще бъде мека или много по-мека от обичайното.

Преди да покажем и обобщим прогнозите на централите, нека разгледаме набързо какви бяха у нас последните десетина зимни сезона в температурно отношение.

От зимата на 2010/2011 до последната, 2018/2019 - 9 зимни сезона, у нас имаше:

-една нормална зима, 10/11

-две студени (поднормени) зимни сезона, 2011/2012 (много студен февруари) и 2016/2017 (доста студен януари)

-всички останали 6 зимни сезона бяха малко или много по-топли от обичайното, а някои - доста по-топли от нормалното.

За разлика от месеците, за които приемаме, че за да бъдат над или под норма, е необходимо средната им месечна температура да бъде съответно с 1 градус по-висока или по-ниска от нормалната, при сезоните е прието тази летва да бъде 7 десети от градуса. Освен това, дори много мека зима,с 1.5-2 градуса по-топла от обичайното на сезонна база, може в някои райони да бъде и снежна, а и да има студени периоди.

Въпреки това, при толкова сериозна сезонна аномалия, очевидно топлите периоди ще доминират в пъти над поднормените или казано другояче, от 90 дни зима може и да има десетина дни малко или повече по-студени от нормалното, но остатъкът ще бъде повече или по-малко около или наднормен.

Ето какво гласят прогнозите на още 5 метеоцентрали.

Това са американската НОАА и нейните подразделения, авторитетната и по принцип доста консервативна британска метеослужба УК МЕТ, японската JMA, европейският колос ЕС (Европейски център за средносрочни метеопрогнози, за краткост ЕС) и немските DWD.

За региона на Балканите прогнозите на почти всички централи съвпадат по уникален начин. Най-важният акцент в прогнозите е, предстоящата през сезона силна активност на Атлантика. Според единодушните дългосрочни сценарии, атлантическият циклонален конвейер ще бъде много активен, като атмосферното налягане там ще бъде много по-ниско от обичайното (което нормално и без това е ниско около Исландския минимум).

Южно, Азорският антициклон също ще бъде по-силен от обичайното. В комбинация, тези два фактора ще блокират в голяма степен арктическите пенетрации на юг или казано по друг начин, Арктика ще бъде блокирана в себе си, а над Европа често ще доминират преноси на въздушни маси от западния квадрант. Като следствие, сериозна, студена зима с продължителни ледени периоди на практика ще бъде изключена. Това е така, защото дори при северозападни нахлувания, каквито при този сценарий не са изключени, те са кратки, с влажни и частично трансформирани въздушни маси, които са добре структурирани във височина, за разлика от тези, формирани на североизток около Карско море.

В това ще се убедим още в периода между 1 и 6 декември, когато различните моделни сценарии рисуват поне едно студено нахлуване от северозапад: студът нито ще бъде интензивен, нито траен, а ако някъде се образува временна снежна покривка, още след ден-два, ще бъде отнесена от западните или югозападни потоци.

За разлика от температурните прогнози, тези за очакваните валежни количества не са ясно определени. В различните модели сигнал или липсва, или превес имат по-сухите сценарии, но тук категоричността не е толкова голяма.

Сух сигнал, например, има при американския модел за месеците декември и февруари и неутрален - за януари, на фона на предвижданите над 2 градуса положителна аномалия за централния зимен месец и фактически сезонен флагман.