Ето къде многомъжеството е разрешено

Узаконената полигамия, която се практикува в някои страни, не е нещо ново или изненадващо. Но има места на планетата, където харемът не е за жени, а за мъже. Нека да поговорим за правилата, които се прилагат в страни, където е разрешено многомъжеството (полиандрия).

В тибетските семейства многомъжеството не се дължи на любовното пристрастяване на жените, а на практически съображения. За булка в Тибет се предполага, че ще се плаща откуп. Но семействата обикновено имат няколко братя. Родителите нямат възможност да подготвят зестра за да осигурят съпруга за всеки от синовете. Има само един изход - да платят зестрата веднъж и да използват булката всички заедно. Така една жена става съпруга на всички братя наведнъж.

След създаването на собствено семейство, всеки син трябва да поеме парцел земя. Тибетските селяни обаче живеят бедно, а земята, която притежават, е малка. Ако все пак разделите това парче, тогава нищо няма да остане от него. Когато братята имат една съпруга, значи имат едно семейство. Така че, нищо не трябва да се разделя. Всичко, което е спечелено, отива в общия бюджет.

Снимки: shutterstock

Формално жената се омъжва само за най-големия брат. Независимо от това, че Тибет е провинция на Китай, където многоженството е забранено. Всъщност обаче тя е в брачни отношения с всички братя. Когато по-малките братя станат възрастни, те също могат да кандидатстват за леглото на общата съпруга. Следователно като снаха родителите се опитват да изберат момиче на средна възраст за своето потомство, което да пасва на всичките им синове.

С кого да пренощува, решава жената. И останалите съпрузи да не влязат в стаята на съпругата в "неудобен момент“, обувките на брата, който се занимава с размножаване, се оставят пред вратата. Ако на един от съпрузите се обърне по-малко внимание, той се опитва да работи по-усилено и да угоди на съпругата си, за да си върне благоразположението. За баща на всички деца, родени в такъв брак, се счита най-големия брат. Ако той умре, бащинството преминава към следващото по старшинство.

В миналото тази форма на интимни взаимоотношения е била далеч по-разпространена от днес.
Известно е, че полиандрията е била честа практика още в Древна Гърция и е един от най-старите обичаи в Спарта, където много често всички братя от една фамилия са имали обща съпруга. В такъв саюз са влизали и келтите във Великобритания, ескимосите инуити и алеутите в САЩ и Русия, както и някои племена в Южна Америка. Най-често срещана тази форма на брак е била в Африка и Азия. На тези два континента все още има племена и общности, в които е позволено една жена да има няколко съпрузи.

Другаде, където тя се среща е в някои части на Непал и Тибет. Там една жена може да встъпи в брачен съюз с не един или двама, а с няколко мъже едновременно. Често избраниците ѝ не са случайни, а от един род - братя, така че семейните земи и имоти да останат обща собственост, без да се налага да се дели помежду им.

Макар полиандрията официално да е забранена в Тибет след 1951 г., когато Китай завладява страната, тя все още се практикува в някои по-отдалечени общности и селца. Вече е много трудно да се води статистика колко са хората в такъв съюз, но е факт, че моделът на семейни отношения все още съществува. Индия, Северна Нигерия и Конго също са част от списъка със страни, където жените имат повече от един съпруг, понякога по личен избор, друг път не.