7 фрази, с които съсипвате живота на детето си

Педагозите твърдят, че някои грешки в поведението на родителите могат да доведат до това, че в зряла възраст децата им да имат постоянни материални проблеми.

В психологията има един термин - "заучена безпомощност".  Използва се в случаи, когато човек подсъзнателно се отказва от опити да промени живота си към по-добро. Най-често това отношение е в резултат от възпитателните методи на родителите му. 

За да не съсипвате живота на най-скъпото си същество и да не го обричате на безпаричие, днес от jenata.blitz.bg ни запознават с най-често срещаните фрази, които оформят "психологията на бедността“ и пречат на човек да изкарва добри пари и да живее прилично в бъдеще. 

Бъди скромен, искаш прекалено много

Хората, които твърде често са чували подобна фраза в детството си и не са работили с психолог, рядко се изкачват по кариерната стълбица. Обикновено им е неудобно да искат повишение или по-голяма заплата, да сменят работата си с по-хубава или просто да определят адекватна цена за това, което вършат.

С тези думи родителите учат потомството си да ограничава горното ниво на доходите, да не опитва да скочи по-високо и да не се стреми към богатство. Детето ясно научава, че да искаш повече е лошо и като възрастен човек често изпитва финансови затруднения.

По-малко мисли, повече действай

"Инициативата е наказуема" също е сред любимите фрази на много майки, но най-смъртоносният аргумент за психиката е "защото така казах". С такъв съвет ще отгледате обикновен изпълнител, зависим човек, който едва ли някога ще стане шеф.

Подобни фрази формират невярна представа за света. Малкият човек свиква, че не трябва да мисли за всяка своя стъпка. Той чака инструкции отгоре и рядко се осмелява да вземе сериозни решения, дори ако е напълно сигурен, че е прав. Единственото, на което учите детето си с такова изказване, е да плува по течението. 

Щастието не е в парите

Обикновено така говорят хората, които имат много страхове, свързани с подобряване на финансовото състояние. Те се страхуват, че парите ще им бъдат откраднати или отнети, или пък че ще ги поведат по "хлъзгавия път" към лошите навици.

Когато един психолог започне да работи с клиент и да търси вътрешните причини за финансовите му провали, той премахва именно тези често срещани убеждения, които са здраво забити в главата му.

Важно е да се признае, че парите са възможност за развитие, за пътувания, за поддържане на здравето, а също и възможност да зарадваш близките си.

Финансовото благополучие увеличава значително шансовете на един човек да бъде щастлив и реализиран във всички аспекти на живота и това е факт. Ако искате вашето дете да бъде успешно, не го учете да отрича важността на парите.

Всички живеят така и в това няма нищо страшно

Тази фраза е фундамент на психологията на бедността. Тя формира изключително разпространеното заблуждение, че всички живеят в бедност, дори умните и добри хора.

Казвайки тези думи отново и отново, вие учите детето на пасивност, изкоренявате в зародиш желанието му за по-добро, за по-комфортен начин на живот.

Пораствайки, то дори няма да се опита да постигне повече, вярвайки погрешно, че високият доход е нещо нереално, следователно не си струва да губи време в опити да увеличава своя. 

Професията ще те храни

Би било добре, ако детето се занимава с това, което обича, да учи това, което наистина му е интересно. Така поне ще има шанс да стане най-добрият в областта, която харесва, и да има наистина добри доходи.  

Но често нещата са доста по-лоши, защото родителите забравят, че образованието и професионализма не са толкова важни, колкото съвкупността от лични качества: умението да се учиш, да се пренастройваш, самоувереността, способността да защитаваш гледната си точка, желанието да постигаш целите си, дори и да изглеждат непостижими. 

Важно е също така да разбереш, че светът е динамичен, което означава, че търсената днес професия утре може да се окаже абсолютно безполезна. 

Какво ще си помислят хората за теб

Фраза, която развива в детето зависимост от чуждото мнение, срамежливост и скованост. Страхът да бъде съдено за постъпките си впоследствие ще му попречи да взима свои собствени решения и да проявява воля.

Детето ще се опитва да бъде винаги в сянка, а не да се откроява - следователно е малко вероятно да постигне нещо в професионален план. 

Трябва да споделяш с другите

Обикновено с тези думи на детето му се отнема любимата играчка и се дава на някой друг, дори и само временно. Това предизвиква усещане за малоценност и редица комплекси.

В крайна сметка, щом собствената ти майка, най-близкият ти човек, подари на някого твоята играчка, ти не сте достоен за нещо добро.

В бъдеще това „недостатъчно добро“ дете не просто ще се примирява с ниската си заплата. То ще се отдалечава от конкуренцията, вярвайки, че няма смисъл да се състезава за малко парче, защото в крайна сметка някой ще му го отнеме и ще го даде на някой друг. 

Такъв човек рядко е в състояние да декларира личните си граници, най-често дори самият той не ги разбира и това създава проблеми в семейния живот.