Под ледовете на Гренландия може да тече река, дълга хиляда километра

Чрез изчисляване на дебелината на ледниците в Северозападна Гренландия и характера на тяхното движение японските климатолози откриха възможност за съществуването на подледникова река с дължина близо хиляда километра. Описанието на находката е публикувано от научното списание Cryosphere, цитирано от TACC.

"За да потвърдим, че резултатите от нашите изчисления съответстват на истината, са необходими допълнителни измервания с помощта на радар. Ако тази река наистина съществува, това ще промени фундаментално нашето разбиране за хидрологията на ледената покривка на Гренландия и нейното по-нататъшно развитие в променящия се климат", каза един от авторите на работата, професор в университета Хокайдо (Япония) Ралф Грийв.

Повечето климатолози не се съмняват в съществуването на глобалното затопляне и че то ще промени радикално лицето на планетата, ако повишаването на температурите не може да се задържи на около 1,5 ° C над нивата от преди индустриализацията. Това се доказва не само от компютърни модели на климата на планетата, но и от данни от климатични спътници, наземни метеорологични станции и океански шамандури.

Първите и основни жертви на този процес ще бъдат полярните райони и планинските ледници. Температурата там вече се е покачила с 4 до 9 ° C от предишните векове. В резултат на това тяхната площ необратимо ще намалее, а ледът ще изчезне от големи области на Антарктика и Арктика.

От много години климатичните спътници доказват, че ледниците на Гренландия се топят все по-бързо и по-бързо. Средно от началото на века техният обем започва да намалява около четири пъти по-бързо. През август миналата година поради това огромна част от ледения масив на острова с тегло 12,5 милиарда тона се отчупи и падна в морето, а за цялата 2019 г. общата маса на ледената шапка на Гренландия е намаляла с рекордните 532 милиарда тона.

Проверявайки работата на климатичния модел SICOPOLIS, който описва поведението на ледената покривка в околополярните райони на Земята, Грийв и колегите му случайно установяват, че тези процеси могат да бъдат свързани с факта, че има доста дълги реки от незамръзнала вода под леда на Гренландия.

За целта учените събират радарни изображения на ледници в северозападната част на Гренландия, както и данни за тяхната структура, дебелина, скорост и други свойства. Въз основа на тях климатолозите използват SICOPOLIS, за да изчислят как ледът в този район на острова е трябвало да се държи в миналото.

Тогава става ясно, че в равнината, която се намира под ледника Петерман в северозападната част на острова, трябва да тече доста голяма река. Учените са изчислили дължината ѝ на около хиляда километра.

Учените предполагат, че тази река тече по цялата равнина и се влива в Северния ледовит океан в близост до фиорда Петерман, ако на това не пречат няколко издигнати области на терена, чието съществуване се прогнозира от SICOPOLIS. Засега учените не са сигурни в тяхното съществуване, тъй като нямат радарни изображения и други данни за структурата на тези участъци от ледената покривка на Гренландия.

Учените се надяват, че по-нататъшните изследвания, използващи радар, ще помогнат да се разбере дали тази река съществува, дали е разделена на няколко части, дали нейните води се вливат в океана или по пътя се превръщат в лед. Отговорите на всички тези въпроси са важни за разбирането на случващото се под гренландските ледници и за оценката на ролята на подледниковите реки в необичайно бързото топене на ледената покривка.