Един дефектен ген и зайците могат да ходят на предни лапи (ВИДЕО)

Може би едно от най-известните неща за зайчетата е тяхната склонност към подскачането, но знаете ли, че не всички зайци могат да правят това? Рядка питомна порода, известна като заек д'Алфорт, в зарязала скачането в полза на доста странен метод на движение - на предни лапи. И могат да го правят сякаш без много проблеми.

Нормалната походка на скачащите зайци се нарича салтаторско движение, което се наблюдава и при кенгурута, зайци и някои гризачи. Ново изследване, публикувано в списанието PLOS Genetics, си е поставило за цел да установи защо зайците д'Алфор не упражняват салтаторско движение като отглеждат зайци от тази порода с обикновени подскачащи зайци, за да разберат. Чрез сравняване на генотиповете на тяхното потомство и как това е повлияло на техния фенотип (стойка на ръце или скачане), изследователите са успели да установят, че има една ключова генна мутация, от която зависи дали заекът ще скача или няма да скача.

Геномите на потомството разкриват, че дефектът в развитието на необичайното движение е съсредоточен около специфична мутация в рецептора RAR-related orphan receptor В (RORB). В случая на скачащите зайци кифли, протеинът RORB е често срещан в цялата им нервна система, но мутацията намалява броя на невроните в гръбначния мозък, които произвеждат RORB, като кулминацията е при зайците д'Алфор със странната стойка на ръце.

Предишни изследвания установяват, че RORB има и необичаен ефект върху движението на мишките, които губят гладката си, ритмична походка, когато в генома им присъства подобна мутация като на зайците д'Алфор.

Разбирането защо зайците се движат по толкова странен начин може да помогне на изследователите да научат повече за това как работи гръбначният мозък. Изследването „допринася за нашите основни познания за много важна функция при хората и всички животни - как можем да се движим“, коментира Лейф Андерсон (Leif Andersson), молекулярен генетик от Университета Упсала в Швеция.

Дори хората не могат да тичат без хармонизирани движения на четирите ни крайника.

„Ако наблюдавате спринта на 100 метра - на Юсейн Болт или някой подобен на него - ще видите супер координация между крайниците“, разказва Андерсон. "Ако ви липсва координация между ръцете и краката ... никога не бихте могли да се състезавате за златен медал."

Тези странни зайци също не биха грабнали златото. Но биха могли да помогнат на изследователите да разработят начини за възстановяване на организма за причинени заболявания от дефекти в RORB.