Това наше село се прочу като ромския Кеймбридж

Почти 100% от децата в Долни Цибър завършват средно образование, а 80 от жителите на селото вече са висшисти. В същото време безработицата бележи пик, а младите се принуждават да бягат в чужбина, предава Bg On Air.

Определят ги като "културен феномен". От години на брега на Дунава едно малко село доказва, че интеграцията на малцинствата е възможна не само на хартия. В Долни Цибър 90 на сто от населението е ромско, но почти 100 % образовано.

"Вече имаме около 80 висшисти в селото, имаме лекари, имаме инженери, имаме юристи, имаме учители. Повече от 90 процента завършват средно образование", каза кметът Камен Димитров.

Но въпреки впечатляващата статистика проблем №1 в ромския Кеймбридж е бедността. Работа няма, а образованите млади хора поемат зад граница, прогонени от липсата на най-елементарното - хляб.

"Дъщеря ми завърши висшето си образование и какво да направи тук? Моят син напуска две деца и до една седмица заминава в Англия", посочват част от местните.

"Около 200 човека са регистрирани като безработни в бюрото по труда, което е не малко, защото почти във всяко домакинство има по един, по двама безработни. Имаме някъде около 360 човека в чужбина, работят там, за да инвестират в децата си", допълни кметът.

В почти всяка къща има емигрант. Хората искат работа, но липсата на инвестиции ги принуждава да оцеляват ден за ден.

"Регистрирам се в бюрото по труда вече 10 години, не ме взеха един път на работа", обясни жител на селото.

"Най-честият въпрос е ще има ли програми за заетост, на ден идват по 15-20 човека, които питат дали ще има някакви програми, защото желаят да работят", допълни Камен Димитров.

Голяма част от хората тук никога не са ходили на почивка и разказват, че Дунав е тяхното море. За несгодите си обвиняват държавата.

В навечерието на изборите голяма част от хората тук не вярват в смисъла на вота.

"Всеки се бори за власт, за да взима европейските пари, там дето пускат Европа. Крадат, обират и ги няма. За нас остават ето това... аплодисменти.

Тези, които поемат това правителство, както в другите държави, да се грижат за народа си, а не да се възползват от властта и да си правят своеволия, кой каквото си иска. Мечтая и това, за което говоря с всички кандидати за депутати, които ни посещават в селото и искат нашите гласове – това е асфалтирането на всички малки улички, защото е просто трагедия", казват те.

Няма ги и стотици други семейства, които избират нелекия емигрантски живот пред глада в ромския Кеймбридж. Останалите, които някак оцеляват тук, ще продължават да създават висшисти. А от следващия парламент искат едно – не помощи, а работа, за да превърнат образованите си деца в достойни граждани на България.

Тук, на брега на Дунава, нямат големи очаквания, но и не искат да бъдат употребявани. Затова са категорични - на предстоящите избори вотът в Цибър ще е по съвест и с отчаяна надежда, че някой ще ги чуе и разбере.