Кой е Св. Валентин и къде празнуват Празника на влюбените

Празникът „Свети Валентин”, който се чества на 14 февруари, е Римокатолически. Той навлезе през последните години и в българския бит. И не само празникът на влюбените е превзел света и как иначе, след като говорим за тази велика сила „Любовта”.  Името на празника идва от един от християнските мъченици, наречен Валентин, живял през 3 век. Първоначално стар римокатолически празник, той започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието. От къде води началото си Денят на любовта и каква е историята на празника?

Още в древните гръцки, римски и ранно-християнски традиции, февруари е бил известен като месец на любовта.

Така например, в древногръцкия календар, периодът между средата на януари и средата на февруари бил месецът на Гамелион, посветен на свещения брак между Зевс и Хера.

Друга история гласи, че празникът води началото си от известния фестивал на Юнона Фебруа в Римската империя, който се чествал в средата на февруари. Обичаят бил да се пишат на листчета имената на мъже и жени, и всеки си изтеглял случаен партньор, след което всички вземали участие в угощения и сексуални игри. Ранните християни не приемали този фестивал.

В опит да го спрат, християните опитали да преобразят „пиршеството на плътта” в романтичен ритуал. За съперник на Юнона Фебруа, църквата избрала Св. Валентин. Денят на смъртта му бил 14 февруари. През 496 година папата обявил, че 14 февруари е денят на Свети Валентин.

Но кой всъщност е бил Свети Валентин?.... непорочен младеж.

И понеже, нямало как такъв младеж да бъде патрон на романтичния празник, църквата променила от части историята му. Има много легенди свързани с Валентин.

Една от тях гласи, че той е бил древен римски лекар . Грижел се е лекарствата, които предписва на  своите болни, винаги да имат приятен вкус. За тази цел смесвал горчивите сиропи с вино, мед или мляко. Макар че в онези времена в Рим преследвали християните, той станал свещеник .

Валентин живял по времето на Клавдий II , който водил множество войни. Kогато броят на новите войници в армията започнал да намалява, Клавдий решил, че причината е в привързаността на войниците към дом и семейство. Тогава отменил всички сватби и годежи . Въпреки това Валентин продължавал тайно да венчава влюбените двойки.

Свещеникът се влюбил в сляпата дъщеря на затворнически страж, чиято слепота обещал да излекува. Един ден обаче римските войници нахлули в дома на Валентин, унищожили лекарствата и го арестували, заради това, че нарушавал заповедта на Клавдий за венчавките.

Валентин знаел, че скоро ще изпълнят смъртната  му присъда, но не спирал да мисли за сляпото момиче. Помолил да му дадат хартия и мастило и написал прощално любовно писмо на момичето. Изпълнили присъдата в същия ден, на  14 февруари 270 година.

Когато девойката отворила писмото, намерила вътре жълт минзухар . Тя взела върху дланта си минзухара и станало чудо: зрението й се възстановило и тя  видяла блестящия му цвят. Писмото било подписано: „От твоя Валентин“.

Някои от обичаите, с които днес свързваме деня на Свети Валентин, водят началото си от Късното средновековие, от Англия и Франция. Оттогава 14 февруари се свързва с романтиката и любовта. Според тогавашните хора на 14 февруари – в средата на втория месец от годината – птиците започват да се чифтосват. Затова се смятало, че този ден е на влюбените и че е подходящ момент за писане на любовни писма и подаряване на подаръци.

За обичаите в двете страни е писано във френската и английската литература от 14 и 15 век. Именно писателите са тези, които създават легендите около образа на Свети Валентин, най-вече Джефри Чосър и неговия кръг. Тази легендарност и липсата на конкретни исторически данни са причините, поради които Католическата църква изважда деня на светеца от църковния календар през 1969.

Въпреки предполагаемата бележка на Св. Валентин,  се смята, че първата валентинка е от 1415г. и е поема, написана от Орлеанския херцог Шарл. Той я посветил на съпругата си. Освен романтика тук има и доста драматизъм – посланието е написано в Лондонската кула, по време на дългото затворничество на херцога.

В края на 18 век се появили и първите печатни картички - валентинки, декорирани с купидончета и сърчица. В ранните десетилетия на 19 век това бил най-популярния начин да се направи признание в любов. Миниатюрни произведения на изкуството, картичките обикновено били ръчно рисувани и богато декорирани с коприна, панделки, пера и златно фолио.

В наши дни  Св. Валентин е признат като официален празник само в  6 държави, но на 14 февруари празнуват влюбени двойки от цял свят. Те показват любовта си разменяйки си подаръци, цветя, картички, сладкиши, бижута, плюшени играчки и др.

Във Франция на този ден разменят бижута.

В Япония и Корея празникът датира от 1930 г. В Япония в Деня на влюбените подаръци получават само мъжете. Празникът за жените идва месец по-късно, на 14 март, а денят е наречен "Белият ден". Противно на Япония, в Корея съществува традиция на "Черния ден", в който всички самотни мъже се събират и се напиват.

В Дания мъжете подаряват изсушени бели цветя.

На този ден в Англия девойките се събират преди изгрев и поглеждат през прозореца. Първият човек, когото видят, става техен съпруг.

В Ямайка на този ден провеждат масови голи сватби, а на плажовете прииждат многобройни младоженци, решили да се врекат във вечна любов.

Германците свързват любовта с лудостта и считат Свети Валентин за покровител на лудите. На този ден се украсяват психиатричните клиники с гирлянди и цветя. Поляците вярват в чудотворната сила на любовта и затова считат за свой дълг да отидат на църква и да се помолят за семейно щастие.

Има и държави, където пък празникът на влюбените е забранен. В Саудитска Арабия хората, които се докоснат до греха на този ден са тежко наказвани.

В България 14 февруари от мнозина млади и по-стари се зачита след демократичните промени настъпили в страната ни.  На този ден някой българи  празнуват Св. Валентин, други не признават този празник и честват по стар стил  Трифон Зарезан.