16 декември 1949 г.: Обесват Трайчо Костов

В нощта на 16 срещу 17 декември, след съдебен процес и издадена смъртна присъда е обесен комунистическият деец Трайчо Костов.

Той е роден на 17 юни 1897 г.

Той е описван като наследник на Георги Димитров, но по волята на от генералисимус Сталин е подменен с най-безопасния съветски гражданин Вълко Червенков.

Малко встрани остава, че преди 9 септември Костов завършва престижната в София, а и в цяла България Първа мъжка гимназия (Класическата гимназия). Стъпил на солидната основа на латински и старогръцки езици, Трайчо Костов бързо се превръща в полиглот, владееш 8 езика и стенография. Получава юридическо и военно образование.

Не остава встрани от политиката. Той е депутат, секретар на ЦК, член на Политбюро, червен професор в академията на Коминтерна и безукорен комунист.

По време на Първата световна война той е командир на взвод.

С началото на Втората световна Трайчо Костов се занимава с организирането на терористични акции на въоръженото крило на българските комунисти. През 1942 г. след провала на ЦК е арестуван и осъден на доживотен затвор като ръководител на БКП. Това става благодарение на ходатайството на негови съученици пред Борис Трети.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. в отсъствието на Георги Димитров, Трайчо Костов е основната политическа фигура на БКП като неин политически секретар. Организира политическата кампания срещу противниците на комунистите и играе важна роля в разгрома на опозицията. Той ръководи политическите убийства в първите месеци след преврата и организирането на т.нар. Народен съд.

На 20 януари 1945 г. на заседание на ПБ на ЦК на БРП-к, което обсъжда присъдите на Народния съд, Трайчо Костов настоява за максимално повече смъртни присъди.

През 1948-1949 г. Трайчо Костов влиза в конфликт със съветското правителство във връзка с предаването на информация, която е държавна тайна и със Съветско-българското стопанско споразумение. Въпреки заявленията му, че „от някои държави ние нямаме тайни“, съветските власти и лично Йосиф Сталин смятат, че той укрива от тях информация за цените, по които България изнася стоки за трети страни.

През март 1949 г. Трайчо Костов е отстранен от правителството (като вицепремиер и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси) и е назначен за директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“. През юни с. г. е изключен от ЦК на БКП и скоро след това е арестуван. На 7 декември 1949 г. във Военния клуб (ЦДНА) започва съдебният процес срещу него. Обвинен в антипартийна дейност, шпионаж в полза на британското разузнаване и заговорничество с югославския лидер Йосиф Брос Тито, Костов набързо е осъден на смърт.

При произнасянето на присъдата той отрича вината си и изтръгнатите с мъчения самопризнания, а накрая е насилствено изведен от залата, докато пледира своята невинност.

Два дни по-късно, през нощта на 16 срещу 17 декември 1949 г., Трайчо Костов е обесен.

Свидетели на неговите последни мигове разказват за нечовешките мъчения, на които е бил подложен преди смъртта си, с цел да подпише сам смъртната си присъда.