Мрачният град, чиито жители живеят в постоянен страх

Потънал в тъмнина 155 дни в годината, норвежкият град Лонгиербюен никога не е бил най-удобното място за живеене. Но тъй като климатичните промени се отразяват в несъразмерна степен на града, животът на жителите на това красиво градче става все по-труден.

Разположен на норвежкия архипелаг Шпицберген, Лонгиербюен е най-северното постоянно селище в света. Първите хора, които се заселват в Лонгиербюен, са китоловци, които пристигат в града преди около 400 години и започват да ловуват гренландския кит почти до изчезване, разказва vesti.bg.

В началото на XX в. пристигат хора, занимаващи се с въгледобив, които започнали да добиват черна скала от планините на Шпицберген. Въглищната промишленост е била стълб на икономиката на града в продължение на около 100 години.

Напоследък селището е превзето от туристи, тъй като местните жители се възползват от нагласата на посетителите да видят изчезващия арктически лед.

Сред тези, които знаят за съществуването му, Лонгиербюен е известен с необикновения начин на живот на жителите си: поради близостта си до Северния полюс, когато слънцето залязва в Лонгиербюен на 5 октомври, то не изгрява отново до 4 март. През по-голямата част от този период градът остава в пълна тъмнина и посетителите често избират този период от годината, за да го посетят с надеждата, че ще видят Северното сияние.

Но освен с репутацията си на град с чудати стилове на живот и природни красоти, Лонгиербюен сега привлича вниманието и с това, че е най-бързо затоплящият се град в света.

От 1971 г. насам температурите в Шпицберген са се повишили с 4°C, което е пет пъти по-бързо от средното за света. През зимата, когато промените са по-драстични, температурата се е повишила със 7°C (44,6°F).

Шпицберген е особено уязвим към глобалното затопляне поради натиска както на арктическата атмосфера (която сама по себе си се затопля два пъти по-бързо от средното за света), така и на близкия океан, в който се вливат топли течения от Мексиканския залив.

Тъй като повишаването на температурите води до топене на снежната повърхност на архипелага, земята престава да отразява и поглъща все повече слънчева топлина. Повишаването на температурите е основна причина за безпокойство в Лонгиербюен, не на последно място, защото е причина за смъртоносните лавини, които заплашват града и неговите жители.

През декември 2015 г. градът беше засегнат от най-опустошителната лавина в историята му: двама души загинаха, а 11 къщи бяха разрушени в подножието на Сукертопен ("Захарният връх"). Лавината е резултат от необичайно силен зимен дъжд, който замръзва и след това е покрит със сняг. Снегът не е могъл да се задържи върху леда и затова той е станал нестабилен.

Бедствието се повторило през февруари 2017 г., когато друга лавина затрупала шест жилищни единици. От 2018 г. насам правителството инвестира в мерки за безопасност, за да защити своите жители.

Повече от 500 милиона крони (около 53,7 милиона щатски долара) са инвестирани в изграждането на жилища на по-безопасни места и осигуряването на защитни мерки, като например лавинни бариери във високорисковите зони.

Някои жители били принудени да напуснат домовете си, тъй като живееха във високорискови зони. Други трябвало редовно да се евакуират от домовете си, за да бъдат защитени от евентуално нападение.

Друга последица от повишаването на температурите е, че вечният лед, който покрива голяма част от земята в арктическите региони, се топи. Но все още не е намерено решение за всичко. В днешно време на Шпицберген не е възможно да бъдеш погребан, защото няма подходящо място за изкопаване на гроб. Това обаче не винаги е било така.

Дълго време на архипелага е било възможно да се погребе човек, при условие че гробът е бил изкопан достатъчно дълбоко (в противен случай вечният лед е бил способен да изрови трупа от земята). Днес обаче почвата ерозира до такава степен, че има опасност погребаните преди тела да паднат в океана.

Това е накарало норвежкото правителство да финансира програма, която ще гарантира, че гробовете ще бъдат разкопани, преди скелетите да бъдат изгубени. Въпреки като цяло положителното отношение, жителите на Лонгиербюен несъмнено се борят психически с всички тези промени. Някои от тях описват чувството на тревога от непостоянството на всичко, като казват, че ходенето на работа всеки ден неизменно е свързано с притеснения дали няма да бъдат евакуирани.

Други оплакват изгубената си мечта да отидат до Северния полюс, което някога е било възможно от Шпицберген, но вече не е така, защото пътуването не е безопасно.

Не е изненадващо, че в днешно време много учени и дипломати посещават Лонгиербюен, за да видят как градът се адаптира и справя с предизвикателствата, породени от изменението на климата. И наистина, макар и да не е съвършен, Лонгиербюен се е доказал като добър пример.