Легендите за Баба Марта и мартениците

В народната традиция баба Марта е представяна ту като сърдита старица, ту като красива и млада предвестница на настъпващата пролет. Вероятно оттам идва и представата за многото ѝ лица и непредвидим характер. Месец март наистина е динамичен и непредвидим - според вярването и заради вечно спорещите ветрове на Марта - топлият червен Летник и студеният бял Зимник, пише dir.bg.

Смята се, че по времето през март може да гадаем какво ни очаква през остатъка от годината. Още в първия ден на месеца трябва да си изберем ден от него. Ако денят е хубав и слънчев, годината за нас ще е щастлива и успешна, ако е студен и мрачен, не ни чака добър късмет.

Една от любимите традиции на малки и големи за 1 март е закичването с бял и червен усукан конец. Мартеницата символизира пожелание за здраве и щастие. Обичаят е познат не само в България, но също и в Румъния, Албания, Гърция, Северна Македония, Сърбия, Молдова.

Според някои източници езическият ритуал на връзването на мартеница е познат по нашите земи още от времето на тракийците. Според други, традицията е пренесена с идването на прабългарите и като доказателство за това се посочва практиката и до днес в някои региони на Централна Азия бял и червен конец да се ползват като защитни талисмани за животни, деца и момичета срещу зло и за здраве.

Според една от добре познатите легенди, съпругата на хан Аспарух - Ахинора - първа въвежда обичая у нас. След като съпругът ѝ преминава река Дунав на юг и тя дълго време няма новини от него, изпраща по една лястовица пресукани бял и червен конец, завързани за крака на птицата, като символ на любов.

В народните приказки пък често се говори за баба Марта - по-голямата сестра на Голям Сечко (януари) и Малък Сечко (февруари), която все за нещо им се сърди и е недоволна. А за да я зарадваме и да се пазим от лютия ѝ нрав, слагаме мартеници. В някои предания баба Марта не обича възрастни жени и носи хубаво време, само когато срещне млади девойки. В други пък разкази обратно - отмъщава сериозно на младите и самонадеяните. Всъщност голяма част от поверията и традициите в март са свързани именно с омилостивяването на Марта, за да донесе пролет и слънце.

Освен баба Марта, други любими образи, свързани с традициите за първия ден от март, са Пижо и Пенда. Според една от легендите те били двама влюбени, които цялото село харесвало - напет Пижо с румени бузи и красивата Пенда с бяла кожа.

Друга история пък разказва, че това били брат и сестра, които зла магьосница опитала да раздели. Семейството дълго време нямало деца и именно с намесата на тайни сили от магьосница родителите се сдобили с близнаците Пижо и Пенда. Обещанието обаче било, че когато Пенда навърши 16 години, магьосницата ще я отведе със себе си. В деня на 16-ия рожден ден Пенда се облякла в красива бяла рокля, а Пижо подарил на сестра си красиво синьо мънисто. Тогава обаче се появила и старата магьосница с намерението да изпълни заръката си. Майката отказала обещаното и не дала дъщеря ѝ да бъде отведена - в резултат, магьосницата я превърнала във вишнево дърво и отнела живота на Пенда. Пижо бил покрусен - той тръгнал след магьосницата и я умолявал да върне сестра му. Тя се съгласила да ги събере завинаги, ако Пижо обгърне тялото ѝ с кръвта си. Така и станало. А щом бащата се прибрал - заварил над къщата два щъркела, а в двора цъфнало вишнево дърво със завързани усукани бял и червен конец със синьо мънисто.

Мартениците най-често се поставят на китката, около врата (особено при животните) или на гърдите - местата, които най-много трябва да се пазят от лоша енергия. Те се свалят при появата на първите щъркели или друга пойна птица, като се връзват на цъфнало дърво.