Евгени Минчев с тежки думи за вярата на българина: Вярата ни е вяла и несплотена, егоистична

Някой да каже какво е вярата. Тя обвързана ли е с материалното или се промушва между тенджерите и сладкодумните разговори по Коледа. Тя мускул ли е, който може да се калява, цвете ли е, което може да се полива?

Какво е вярата - отговор, разнообразен колкото е населението на света. Колкото са религиозните групи, колкото са джамиите, православните църкви, синагогите. Само юдаизмът има толкова много измерения, а православието предоставя потоците си на паралелни религии.

По този начин пиарът лорд Евгени Минчев коментира религията пред "Труд".

Духовното разнообразие е огромно и се нуждае не от противоречия, а от обединяване, сливане, тълкуване и приложение.
Дънов е казал, че знанието е нищо без приложение. Казал е още, че българите ще кредитираме духовно света. Не е ли това време актуално и вече подготвено, не са ли ни богомилите вдъхновение, а бляскавите куполи на Александър Невски съсредоточие за действие.

Вярата ни е вяла и несплотена. Тя е необмислена, патетична, понякога повърхностна и егоистична. Молим се в твърде обозрими радиуси, а в диаметрите включваме само себе си и околните. Светът се нуждае от ходатайствената молитва, от общото звучене на камбаните на духовността, а не само селската или градската камбана. Ние сме енергийни трафопостове и от изключването на един, зависи мощността на следващите.

Няма ни в обединението, в радостта, в искрящите от благодарности думи. Нямаме диалог, чрез който да мултиплицираме доброто слово, да го окрилим и запратим обратно в полза на целия свят. Ние не разбираме, че както един автомобил не може без едната си гума, така светът не може без нашето молитвено участие. Нашата духовна тяга е важна и осъзнаването и ще доведе талигата ни където трябва.

Индивидуалността тук не може да бъде добродетел. Ние сме духовно и енергийно свързани, квантовото ни обединява и служи да отекнат думите ни, да бъдат доставени мислите ни, навсякъде, където това е нужно.

И на базата на невидима ретранслация, да се върнат обратно при нас обогатени и синтезирали нужното за нас. Но преди това са спомогнали на милиони да закусят и се подкрепят от паницата на добродетелите ни, така, както ние ще вечеряме от тяхната. Ако не може да си обясните вярата образно, представете си врабче.

Невинно, плахо, носено от вятъра и случайността. Но то е вселената с всичките и предпоставки. То изобразява нас, наличните на тази земя, така както ни изобразяват лъвът или змията. Така, както ни изобразяват богатият и бедният, които са такива, докато сами ни решат да се променят.

Размърдайте и облагородете въздуха и той ще се върне при вас с радостите на другите. Ако се питате дали имате силата да направите това, доверете се на следния диалог между Саи баба и негов поклонник: Саи баба, вярно ли е, че си Бог? Да, отвърнал той, ти също, само че не го знаеш. Иначе се налага да нарека вярата имитиращ продукт, а от такива вече сме доволно задушени, завършва разсъжденията си Евгени Минчев.