Борис III не е последният цар на България. Кой е той?

В началото на Новата година ще научите повече за една прелюбопитна тема. Това е един от най-често бърканите факти в нашата история, пише poznanieto.bg. Поради тази причина е добре да се представи точната истина и да се знае кой е последният цар на България.

Ако зададете въпроса на повечето хора, те ще отговорят Борис III, но това не е самата истина.

Причината е, че неговият син Симеон II заема престола след смъртта на баща си до 1946 година. Повечето хора допускат тази неточност, тъй като по това време Симеон е малолетен и не смятат, че той царува. На практика той е цар на България, но вместо него управлява регентски съвет.

Сега ще ви представим повече подробности по темата какво се случва след смъртта на Борис III.

На 28 август 1943 година от този свят си отива българският цар Борис III. Тук няма да спекулираме с причината за неговата кончина, а ще говорим за това, което следва. След смъртта на царя невръстният му син Симеон е провъзгласен за цар под името Симеон II.

В нашата история има поредица от случаи на управление на малолетни владетели, така че не е някакъв прецедент. Тъй като по това време Симеон е на 7 години, вместо него управлява формираният Регентски съвет. Той се състои от следните лица:

Първи Регентски състав – (8.09.1943 -9.09.1944)

• Богдан Филов – министър-председател
• Княз Кирил Преславски – чичо на малолетния Симеон
• Генерал-лейтенант Никола Михов – военен министър в правителството на Филов

Изборът на този Регентския съвет е силно продиктуван от сферата на влияние на Нацистка Германия, в която попадаме. Тук има две сериозни нарушения на нашето законодателство:

• Съставът на Регентския съвет е избран от Обикновено Народно събрание, а трябва да стане от Велико;
• Княз Кирил Преславски няма право да бъде част от Регентския съвет, тъй като е представител на управляващата династия.

Но тъй като това не е първото нарушение на законодателството на Царска България, не се приема за особен проблем. Тук ще отворим една скоба, за да посочим, че малко хора знаят, че Борис III не е легитимен владетел на България. Тъй като Фердинад абдикира в негова полза през 1918 година, Борис заема престола. Но, за да се избере монарх на България, трябва решение на Велико Народно събрание, което не е свикано. Така че няма никакво значение в полза на кого абдикира Фердинанд.

Причината за тази скоба е да се покаже, че в нашата страна никога не е имало традиция да се спазва стриктно законодателството и не е някакъв прецедент, че се нарушават приетите норми и принципи на правовата държава. Друг е въпросът дали трябва да се прави това.

След промяна на властта на 9 септември 1944 година логично няма как да се запази съставът на Първият Регентски съвет. Той подава оставка на същата дата, а Богдан Филов дори още на 8 септември. От Отечественият фронт продължават традицията от Царска България да не се съобразяват особено със законодателството и новият Регентски съвет е избран от самия Отечествен фронт.

Неговите членове са:

• Професор Тодор Павлов – комунист, професор по марксизъм и пострадал от предишния режим
• Професор Венелин Ганев – един от най-изтъкнатите авторитети в областта на гражданското право. Той е познат на всеки юрист в България и дори неговите учебници по предмета се ползват в Юридическите факултети в България. Той е против включването на Българя във Втората световна война на страната на Германия и по-късно се включва в Отечествения фронт.
• Кимон Георгиев – формира правителство след преврата от 9 септември. Първоначалната идея е била той да не е част от Регентския съвет, но се включва след отказа на председателя на ВКС Найден Николов.

На практика Регентският съвет не осъществява дейност в този период, като целта е да се проведе референдум, с който да се премахне монархията в страната. Резултатите от проведения референдум са категорични – над 95% от гласувалите подкрепят републиканското управление вместо монархическо.

Разбира се, в днешно време се спекулира дали не е имало фалшификация на изборите. От царско време има сведения за редица подменени избори, заради което можем да приемем, че настроенията навсякъде в Европа са били против монархията още след Първата световна война. Те успяват да получат и своя резултат в България след края на Втората световна война.

Така формално до 15 септември 1946 година начело на България имаме цар. След тази дата Царство България вече е част от историята ни.