Българите слушат най-много поп-фолк, сочи проучване

Българите предпочитат местните музикални жанрове, като най-много слушат поп и поп-фолк. Това посочва проучване за навиците на потребителите, което бе представено от Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП), съобщава БТА.

Около една трета от анкетираните 1010 респонденти в представителното изследване на "Тренд" посочват, че обичайно следят поп и поп-фолк. Общо 28 на сто предпочитат естрадна музика, 24% - рок и 20% - народна музика. "Висшистите предпочитат поп музика пред поп-фолка. Поп-фолкът се слуша повече от средното от хората между 20 и 50 години, хора, които са с по-ниско образование и по-често - живеещите в селата", разказа по време на представянето Димитра Воева от "Тренд".

Три от петте най-слушани жанрове у нас са поп-фолк, естрада и народна музика. Тенденцията за проява на предпочитание към локалните жанрове от страна на музикалните слушатели е така наречената "глокализация" и се наблюдава и в световен мащаб, каза пред БТА изпълнителният директор на БАМП Петя Точарова. Тя даде пример с Франция, където 49 на сто от населението слуша шансон и вариете, с Япония, където 65% от слушателите предпочитат джей поп, турбофолкът е сред предпочитаните жанрове в Хърватия, италианският поп - в Италия и т.н. "Все повече се глобализира локалната музика, слуша се и в платформи", посочи тя.

На въпроса каква част от музиката, която слушат, е българска 40% от анкетираните отговарят с "по-голямата част", "изцяло или почти изцяло".

Около 46% от респондентите посочват, че слушат музика всеки ден, а 42 на сто от тях имат предпочитание само към един жанр. Най-често българите слушат песни и композиции вкъщи или в колата. Сред използваните източници на музика на първо място е радиото, следвано от телевизията. "Въпреки че процентите се покачват по-бавно у нас, се движим в посока към все по-голямо потребление на музика в дигиталните платформи", посочват от БАМП.

Сред предимствата на радиото, посочени от анкетираните, са това, че е безплатно, може да се слуша в колата, лесно е за използване, има позната и любима музика и др.

"Проучването отразява една манталитетна нагласа. Ако се дава дадено цвете безплатно, всеки от нас би предпочел да не заплаща за него. Обаче ако иска едни специални цветя, които да са подредени в икебана, той е готов да ги плати", разказа Точарова.

Тя допълни, че музиката е навсякъде около нас - в магазините, в офисите на банките и т.н., но този, който иска да слуша с по-добро качество, по-добър подбор и с възможност да създава собствени плейлисти се насочва към музикалните платформи.

Според изпълнителния директор на БАМП този въпрос е свързан и с пиратството. Проучването показва, че 18% от респондентите признават, че са сваляли музика от YouTube, а 12% - от сайтове за торенти. И при двата въпроса делът на хората, които не са дали никакъв отговор е над 20%. "Можем да предположим, че част от тях не разбират, защото не са наясно как се сваля музика от YouTube, но една част от тях е възможно да са скрити положителни отговори", каза Димитра Воева.

Според Петя Точарова музикалната индустрия е по-добре поставена от филмовата. Тя отбеляза, че почти всички големи музикални платформи предлагат и безплатна версия, като в същото време практически предлагат и почти целия световен репертоар. "Ако аз слушам музика с платен абонамент в дадена платформа, артистът взима малко повече. Получава и когато версията е безплатна - малко по-малко. Тоест, във всички случаи - дори само за българските артисти, които слушаме, това е нещо, което възнаграждава техния труд", каза изпълнителният директор на БАМП.

Проучването показва още, че всеки трети българин посещава концерти и слуша музика на живо. Според представените данни над 50% хората у нас предпочитат да посещават фестивали.