Какво е чуфата?

За бъдещото развитие на растениевъдството е от съществено значение да се получат нови, високопродуктивни сортове, които да отговорят на предизвикателствата на климатичните промени. Чуфата, известна също като земен или тигров бадем, има редица предимства за отглеждане в България, особено в контекста на променящите се климатични условия. Тази култура се отличава със своята устойчивост и адаптивност, което я прави жизнеспособна алтернатива на традиционните култури, въпреки че в момента все още е рядко срещана в страната. Чуфата може да замести фъстъците, бадемите и соевите зърна, като предлага отлични диетични качества. Отглеждането на чуфа в България може не само да осигури значителни икономически ползи, но и да допринесе за развитието на селските райони. Високата хранителна стойност на плодовете, потенциалът за добив и разнообразните пазарни възможности я превръщат в привлекателна алтернатива в условията на климатичните промени.

Какво представлява чуфата?

Чуфата (Cyperus esculentus) е многогодишно тревисто растение, принадлежащо към семейството Острицови, което включва и папируса. Историята на чуфата датира от времето на династиите на фараоните в Древен Египет, където плодовете ѝ, с консистенция и форма, напомняща на фъстъци, са били сервирани на трапезата. Чуфата е била наричана “магическа” заради своите изключителни хранителни и лечебни свойства.

Плодовете на чуфата се отличават с характерното си тигрово оцветяване – светложълти (червени) ивици, редуващи се с тъмнокафяви или шоколадови. Затова тя е известна и като тигров орех. Родината на това растение е Средиземноморието и Северна Африка, а в момента чуфа се отглежда в промишлени мащаби в средиземноморските страни. Испанците са признати експерти в отглеждането на чуфа и я смятат за “храната на бъдещето”.

Полезни свойства на чуфата

Чуфата може да се класифицира като маслодайно растение, тъй като съдържанието ѝ на масло достига до 28%. Растителните масла, извлечени от чуфа, съдържат незаменими мастни киселини, които често липсват в хранителните продукти от животински произход.

Другите хранителни съставки на чуфата са в оптимални пропорции, което допринася за тяхната висока усвояемост. С увереност можем да кажем, че чуфата ще заеме достойно място в нашата диета в близко бъдеще.

Наименование на компонента и процентно съдържание:

• Масло 25%
• Въглехидрати 63%
• Скорбяла 17%
• Белтъчини 5%

Плодовете на чуфа са изключително богати на витамини и минерали, включително витамини B, C и E. Съдържанието на тези полезни елементи варира от 1 до 11 mg на 100 грама плод.

Минерали в плодовете на чуфа (на 100 грама):

• Калий: над 700 mg
• Магнезий и калций: над 90 mg
• Фосфор: над 33 mg

Освен това чуфата съдържа важни минерали като натрий, желязо, цинк и мед. Консумацията на плодовете активира работата на мозъчните клетки, повишава ефективността, намалява нивата на кръвната захар и значително редуцира риска от образуване на кръвни съсиреци. Плодовете на чуфата укрепват имунната система и подобряват функцията на сърдечно-съдовата система, като същевременно действат като мощен антиоксидант, защитаващ организма от вредни радионуклиди.

Какви са приложениятаа на чуфата?

Чуфата може да бъде използвана в различни индустрии: хартия, храна за добитък, козметология и сладкарство. Тя може да се интегрира в производството на продукти, полезни за хора с различни здравословни проблеми, като диабет и сърдечно-съдови заболявания.

В сладкарските фабрики в някои страни чуфата се добавя към шоколад, какао, бонбони и торти, а от нея се произвежда и халва. Ястията, приготвени с брашно от чуфа, се усвояват отлично от организма.

Испанците са разработили метод за извличане на мляко от плодовете на чуфа, което има лечебни свойства и се използва при стомашно-чревни заболявания. Приготвянето на такова мляко у дома е лесно и бързо.

Рецепта за мляко от чуфа: За приготвяне на мляко от чуфа счуканите пресни плодчета се заливат с топла преварена вода в съотношение 1:4 (една част плодчета и четири части вода). Ако плодовете са сухи, те първо се накисват и след това се смилат. Оставете за един ден, след което филтрирайте, претривате през фино сито и добавете захар на вкус. Охладете напитката преди консумация.

Брашното от чуфа се използва за приготвяне на торти, бисквити и сладкиши. В готварството от него се правят висококачествени халви и сладкиши. Чуфата се използва и за производството на нишесте и масло, което е с качество, сравнимо със зехтина. Продуктите от чуфа са източник на важни физиологично активни вещества, които не се срещат в други храни. Маслото от чуфа е също така ценено в козметиката и парфюмерията. Счукана чуфа може да се добавя към брашното при печене на сладкиши. От добре изсушените и загрети грудки може да се приготви диетично кафе, а пържената чуфа е ароматна и с вкус, дори по-добър от този на кестена.

Надземната част на растението не отстъпва по хранителна стойност на житните треви и се използва за храна на животните както в прясно, така и в силажно състояние. Издънките на чуфа са остри и триъгълни, образувайки плътен зелен килим, който представлява впечатляваща гледка.

Подземните издънки на растението образуват множество грудки (до 500 на гнездо) с размери, наподобяващи бадем. Оттук произлиза и другото име на културата – тигров или земен бадем. Кожата на грудките е кафява, а сърцевината е бяла. Плодовете се консумират заедно с кората, а формата им е удължена и овална, понякога почти кръгла, с дължина от 1 до 3 см и ширина от 0,5 до 1 см.

Защо чуфата е подходяща за отглеждане в България и да замени фъстъците на местния пазар?

Чуфата е растение, което има значителен потенциал за отглеждане в България, благодарение на своята адаптивност и икономически предимства. В условията на климатични промени, които предизвикват все по-чести и продължителни засушавания, чуфата може да се утвърди като устойчиво решение за местните земеделци.

Адаптивност към климатичните условия

Чуфата е известна със своята способност да понася периоди на засушаване, което я прави изключително ценна в контекста на променящите се климатични условия. Тази устойчивост е особено важна, тъй като изменението на климата води до непостоянни метеорологични явления, които могат да застрашат традиционните култури. Чуфата не само че оцелява при неблагоприятни почвени условия, но също така демонстрира добра температурна толерантност, понасяща дори температури до -5 °C. Тази издръжливост я прави подходяща за различни климатични условия, включително и за по-ниските температури, характерни за България през определени сезони.

У нас се наблюдават благоприятни условия за отглеждане на чуфа, като песъчливите и влажни почви с рН между 5 и 7,5 са идеални за нейното развитие. Растението може да вирее както на частична сянка, така и на пълно слънце, което го прави универсално по отношение на местата за засаждане.

Икономически потенциал

Чуфата не само че е адаптивна, но и предлага значителен икономически потенциал. Плодовете ѝ са богати на хранителни вещества, включително въглехидрати, фибри и здравословни мазнини. Те намират приложение в различни кулинарни традиции, включително в приготвянето на популярната напитка “хорчата”. Този хранителен профил може да допринесе за разнообразяване на хранителните доставки в България, особено в контекста на намаляване на жизнеспособността на традиционните култури поради климатичните промени.

Отглеждането на чуфа предлага и икономическа жизнеспособност. С добиви между 10 и 19 тона на хектар, в зависимост от практиките на отглеждане, чуфата се явява печеливша алтернатива за земеделските производители, особено в райони, където традиционните култури могат да изпитват затруднения. Освен това растението е устойчиво и изисква по-малко интензивно управление в сравнение с други култури, което води до по-ниски производствени разходи за торове и пестициди, увеличавайки маржовете на печалба.

С нарастващия интерес към алтернативните и устойчиви култури, чуфата може да се предлага на пазара не само като източник на храна, но и заради потенциалните си здравословни ползи, включително употребата ѝ в традиционната медицина. Това би могло да открие нови възможности за местните земеделски производители и да допринесе за икономическата устойчивост в условията на климатичните промени.

Екологични ползи

Засаждането на чуфа може да подобри структурата и състоянието на почвата. Обширната коренова система на растението помага за предотвратяване на почвената ерозия и може да подобри плодородието на почвата с времето. Въвеждането на чуфа в селскостопанските системи може да насърчи биоразнообразието, което е от решаващо значение за стабилността на екосистемите, особено при климатичните промени. Разнообразните системи за отглеждане на култури са по-устойчиви на вредители и болести, които могат да се изострят от изменението на климата.

Какви са спецификите при отглеждането ѝ?

Чуфата расте най-добре в плодородни и добре осветени райони, като изисква умерено поливане. Преди засаждане грудките се накисват във вода при стайна температура за три дни. Когато почвата се затопли до 15 °C, те се засаждат на дълбочина 7-8 см, в гнезда по 3-4 броя, с разстояние от 20 см между тях и междуредово разстояние от 40 см. Издънките се появяват на 8-10 ден. Ако климатичните условия не позволяват засаждане в средата на май, може да се използва методът на разсад, който е за предпочитане, тъй като дава по-обилна реколта. През целия вегетационен период растението образува все повече нови нодули, от които след време се формират зрели грудки.

Беритба и съхранение

Чуфата понася добре първите есенни слани, а беритбата започва, когато листата започнат да изсъхват и пожълтяват, обикновено в края на септември. Късното прибиране спомага за доброто узряване на грудките и натрупването на масло в тях. Беритбата се извършва в сухо време, а изкопаните грудки се почистват и сушат на слънце или в закрити помещения.

Днес българското земеделие, особено дребното и средно семейно стопанство са изправени пред двойното предизвикателство поставено от една страна от засилената конкуренция в пазарното търсене и предлагане и на мерките свързани с адаптирането му към земеделски практики с минимален климатичен отпечатък наложени му от общата селскостопанска политика. Въвеждането в практиката и сеитбообращението на нови и алтернативни култури с висок пазарен потенциал, както на българския, така и на европейския пазар, които са и устойчиви към засушаването, изискват ниски нива на вложения на синтетични торове и пестициди и увеличаващи почвеното плодородие са възможност тези стопанства да отговорят и на двете.

Автор: Роман Рачков, climateka.bg

Роман Рачков е част от авторския екип на Климатека, той е агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита, има интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа.