Учените най-накрая разбраха с какво се е хранил гигантският мегалодон

Считан дълго време за апогей на еволюционния хищник, мегалодонът (Otodus megalodon) царувал в океаните по време на неогена преди между 23 и 3.6 милиона години. Със своите внушителни размери – между 13 и 20 метра дължина според повечето оценки – този праисторически акула бил на върха на хранителната верига. Но ново изследване показва, че въпреки страховития си ръст, мегалодонът бил далеч по-непретенциозен в избора на плячка, отколкото се е смятало досега.

Изследването, публикувано в престижното списание Earth and Planetary Science Letters, е дело на екип от учени, водени от геонаучния специалист Джереми Маккормак от Университета „Гьоте“ във Франкфурт, Германия. Целта му: да се установи какво точно е ял мегалодонът, използвайки съвременни изотопни методи.

Дълго време се е предполагало, че мегалодонът се е специализирал в лов на китове – което, с оглед на размера му, изглежда логично. Но анализът на изотопите на цинк в зъбите на мегалодони, сравнени с тези на съвременни акули и други морски хищници, разкрива различна картина.

„Нашето изследване показва, че мегалодонът е бил по-скоро екологично универсален хищник, който се е адаптирал към различни видове плячка според наличността им,“ казва Маккормак. „Той е можел да ловува и китоподобни, и по-дребни риби, заемайки различни позиции в хранителната верига.“

Как учените разгадаха менюто на изчезналия хищник?

Използвайки изотопен анализ на цинк-64 и цинк-66, учените успяват да проследят на кое ниво от хранителната верига се е намирало дадено животно. В морската екосистема по-леките изотопи се запазват в по-големи количества при животните, които се хранят по-ниско в пирамидата. Колкото по-високо се изкачваш в нея, толкова по-малко тежък цинк остава в организма.

Сравнявайки тези пропорции в зъбите на мегалодона с тези на съвременни акули и други фосилни хищници, изследователите откриват, че мегалодонът се е хранил с широк набор от видове, включително по-малки акули, китоподобни, риби, а понякога дори организми от по-ниските нива като морски костенурки или по-дребни хищници.

Зъб на мегалодон (отляво) и зъб на бяла акула (отдясно)

Интересна подробност от изследването е, че мегалодоните в различни географски региони са имали различна диета. Зъби, открити в района на Пасау, Германия, например показват, че местните екземпляри са се хранили с видове от по-ниските нива на хранителната верига – вероятно в резултат на специфичните условия на околната среда и конкуренцията за ресурси.

Тази гъвкавост в хранителното поведение напомня на бялата акула (Carcharodon carcharias), днешният морски суперхищник. Според предходно изследване, ръководено също от Маккормак, възходът на бялата акула вероятно е изиграл роля в изчезването на мегалодона, създавайки пряка конкуренция в общата екологична ниша.

„Изследването предоставя ценни данни за това как са се променяли морските екосистеми в геоложкото време,“ коментира палеобиологът Кеншу Шимада от Университета ДеПол (САЩ), съавтор на изследването. „Но по-важното е, че ни напомня: дори върховите хищници не са имунизирани срещу изчезване.“

Фактът, че мегалодонът не е успял да устои на промените в климата, морската среда и конкуренцията, подчертава колко уязвима е дори най-мощната форма на живот, когато се изправи пред дългосрочни екологични трансформации.

Днес, когато от този гигант са останали само зъби и няколко прешлена, учените продължават да разкриват тайните му чрез иновативни методи и съвременна наука. Но едно е сигурно – мегалодонът остава символ не само на древна мощ, но и на крехкия баланс между адаптация и изчезване.