Лекар твърди, че е разбил шифъра на Леонардо да Винчи

Преди около 500 години Леонардо да Винчи създава скицата, която днес познаваме като Витрувианския човек — едно от най-известните анатомични изображения в света. Това съчетание на изкуство, математика и анатомия предизвиква научен интерес вече пет века. Въпреки множество анализи, въпросът как именно Да Винчи е постигнал идеалното разположение на човешката фигура в кръг и квадрат остава обект на спорове.

Лондонският стоматолог д-р Рори Мак Суини, който има и диплома по генетика, твърди, че е разкрил ключа към геометричния код на рисунката. Според него тайната се крие в споменаването на „равностранен триъгълник“ между краката на мъжа — детайл, описан в ръкописите, придружаващи скицата.

Анализът показва, че този триъгълник не е случаен елемент, а отразява същия проектен принцип, който често се среща в природата. Формата съответства на т.нар. триъгълник на Бонвил — въображаем равностранен триъгълник в денталната анатомия, определящ оптималното функциониране на човешката челюст.

Този факт подсказва, че Леонардо да Винчи е имал интуитивно или аналитично разбиране за идеалния дизайн на човешкото тяло столетия преди съвременната наука, смята д-р Мак Суини.

Когато този триъгълник се използва за построяване на Витрувианския човек, се получава конкретно съотношение между размера на квадрата и кръга — 1,64. Това е почти идентично с т.нар. „специално проектно число“ 1,6333, което многократно се среща в природата при изграждане на здрави и ефективни структури — от човешката челюст и уникалните пропорции на черепа до атомната структура на кристали и най-плътното подреждане на сфери.

„Всички търсим сложни отговори, но ключът беше в думите на самия Леонардо“, казва д-р Мак Суини, завършил Факултета по дентална медицина в Trinity College в Дъблин. „Той винаги е обръщал внимание на този триъгълник. Удивителното е, че тази рисунка въплъщава универсален принцип на проектиране, който природата използва за създаването на ефективни структури.“

Д-р Мак Суини подчертава, че откритието доказва, че Витрувианският човек е не само произведение на изкуството, но и научна хипотеза, изпреварила времето си.

Рисунката, създадена около 1490 г., изобразява гол мъж в две пози с разтворени ръце и крака, вписан в кръг и квадрат. Идеята е вдъхновена от римския архитект Марк Витрувий Полион, който описва хармоничните пропорции на човешкото тяло, но не оставя математическа рамка за геометричната връзка между фигурата, кръга и квадрата. Леонардо да Винчи е първият, който решава този проблем, макар че никога не разкрива напълно методологията си.

Проучването, публикувано в Journal of Mathematics and the Arts, стига до извода, че ясно описаният от Да Винчи равностранен триъгълник между краката дава точния конструктивен метод и анатомична обосновка за избора на пропорции.

В научната литература Витрувианският човек се определя едновременно като художествен шедьовър и като научна хипотеза за математическите връзки, управляващи идеалния човешки дизайн.

Съвременни сравнения на Витрувианския човек с измервания на близо 64 000 съвременни мъже и жени показват, че Леонардо е бил изключително близо до реалните анатомични пропорции. Височината на слабините, ширината на раменете и дължината на бедрата се различават с не повече от 10% от средните днешни стойности. Височината на главата, разпереността на ръцете, обиколката на гърдите и височината на коленете обаче са малко по-големи от оценките на Да Винчи.

Леонардо да Винчи остава сред най-значимите умове на човешката история. Известен като художник, скулптор, архитект, музикант, математик, инженер, изобретател, анатом, геолог, картограф, ботаник и писател, той полага основите на редица области. Сред изобретенията, с които се свързва, са парашутът, хеликоптерът, танкът, концентрираната слънчева енергия, калкулаторът и двоен корпус на кораб.

Макар малко от неговите изобретения да са били реализирани приживе, а някои да са останали само идеи, приносът му към анатомията, гражданското строителство, оптиката и хидродинамиката е значим. Голямата част от тези открития обаче не са публикувани и не оказват директно влияние върху развитието на науката през следващите векове.