Триото автократи Путин, Си и Ким вдига тост за "полезния идиот" Доналд Тръмп

3 септември, Пекин беше мястото, където "трябва да бъде" всеки уважаващ себе си амбициозен диктатор.

В явен опит да предизвика Съединените щати, китайският президент Си Дзинпин покани приятелите си Владимир Путин (Русия), Ким Чен Ун (Северна Корея), Александър Лукашенко (Беларус), Масуд Пезешкян (Иран) и Мин Аун Хлаинг (ръководителят на хунтата в Бирма) и редица други държавници на грандиозен военен парад на площад Тянанмън, за да отбележат 80-годишнината от края на Втората световна война и победата над Япония.

Докато страните им са подложени на тежки западни санкции, тези "силни мъже" опитаха да създадат подобие на единство, като наблюдават как най-новите танкове, ракети и дронове дефилират под закрилата на своя китайски покровител.

Символично е, че това беше първият път в историята, в който Си Дзинпин, Владимир Путин и Ким Чен Ун, и тримата държавници с ядрено оръжие, стояха рамо до рамо на едно и също място, отбелязва в свой материал по темата френският вестник L'Express.

Победа за Путин

Триото автократи може да се изкуши да вдигне чаша за Доналд Тръмп.Защото дори ако непредсказуемостта на последния неминуемо ги безпокои, те могат да благодарят на американския президент, който, без сякаш да го осъзнава, ги обсипва с подаръци.

В Аляска на 15 август целият свят стана свидетел на това: обитателят на Белия дом буквално разстла червения килим за кремълския лидер, приветства го с бурни аплодисменти и го качи в лимузината си.

По този начин той легитимира украинския палач без никаква компенсация, изведе го от международната му изолация и осъществи мечтата на Владимир Путин да се върне към добрите стари времена на Студената война, когато глобалната геополитика се регулираше от срещи на върха между двете суперсили - Съединените щати и СССР.

Пропагандистите на Кремъл бяха много доволни, особено след като американският президент, който преди това многократно обвиняваше Киев за започването на тази война, се съгласи да обсъди мирен план за Украйна с Путин, без да осигури предварително прекратяване на огъня.

Това беше пълен обрат на политиката на Доналд Тръмп, който заплаши Москва със сериозни санкции, ако примирието се провали на 8 август, но така и не изпълни ултиматума си.Оттогава Русия продължава да бомбардира Украйна, а президентът ѝ постигна целта си: да спечели време.

"Въпреки че Путин вече знае, че амбициозният му План А, в който Тръмп просто би наложил на Киев споразумение, изготвено в Москва, е малко вероятно да се осъществи, той се обърна към по-реалистичния си План Б, в който Тръмп би загубил търпение и значително би намалил помощта на САЩ за Украйна", пише Александър Габуев, директор на Carnegie Russia Eurasia Center в Берлин, в материал за списание Foreign Affairs. Той добавя още: "Според изчисленията на Кремъл това си остава победа."

Търговската война на Тръмп се обърна срещу самия него

Вашингтон също показа изненадваща щедрост към Китай, който Съединените щати смятат за свой съперник номер едно.В началото на август, след като обеща ново увеличение на тарифите, ако до тази дата не бъде постигнато търговско споразумение с Пекин, Доналд Тръмп отложи крайния срок с шест месеца, въпреки липсата на какъвто и да е напредък.

Преди това, в средата на юли, той отмени забраната за американски компании да изнасят чипове за Китай, които са от съществено значение за развитието на изкуствения интелект, ключов сектор в надпреварата за глобално господство.

Очевидно заплахите на Китай за доставките на редкоземни елементи, които на практика е монополизирал, са накарали Вашингтон да се замисли. Сякаш търговската война, която той започна, се е обърнала срещу самия американския президент.

"Подходът на администрацията на Тръмп към Китай изглежда до голяма степен в полза на Пекин, който успешно демонстрира, че може да нанесе значителни загуби на Съединените щати", анализира Уилям Матюс, анализатор в Chatham House.

"В крайна сметка, доминирането на Китай във веригите за доставки на редкоземни елементи му дава влияние дори в области, където САЩ имат предимство, като например в производството на усъвършенствани електронни чипове. Съединените щати просто нямат същото влияние върху Китай, каквото имат върху своите съюзници, по-специално ЕС", посочва Матюс.

Друг източник на удовлетворение за Си Дзинпин: чрез налагането на прекомерни тарифи (50%) върху вноса на индийски продукти, Доналд Тръмп тласка Ню Делхи в обятията на Пекин. Досега стратегията на САЩ беше да засили сътрудничеството с Индия, за да противодейства на Китай и да го изолира.

В знак на забележимо затопляне на отношенията след няколко години на високо напрежение, индийският премиер Нарендра Моди ще проведе среща на четири очи със Си Дзинпин, на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в Тиендзин (която обединява Китай, Русия, Индия, Пакистан и държави от Централна Азия). Двамата лидери не са се срещали от 2018 г.

Дълбоко в себе си, въпреки че наскоро го отрече, Доналд Тръмп винаги е завиждал на диктаторите.

"Той има естествен афинитет към автократите, защото им завижда.Да не забравяме, че той е бизнесмен: свикнал е всички да му се подчиняват, когато взема решения", спомня си Чарлз Купчан, бивш съветник на Барак Обама и професор в университета Джорджтаун във Вашингтон.

"Но когато си президент на демократична страна като него, трябва да се справяш със Сената, Камарата на представителите, агенциите, медиите..." Бившият предприемач многократно е изразявал възхищението си от железния юмрук на Владимир Путин и Си Дзинпин. Когато руският президент обяви независимостта на два региона на Донбас, малко преди инвазията на 24 февруари 2022 г., той го нарече "гениален ход". И след като китайският му колега, когото смята за "един от най-умните хора в света", измени Конституцията, за да му позволи да остане президент доживот през март 2018 г., той не скри ентусиазма си.

"Може би един ден и ние трябва да опитаме това", каза Тръмп провокативно. И тази седмица, докато приемаше южнокорейския президент в Овалния кабинет, той мислеше само за врага си Ким Чен Ун. Доналд Тръмп настоя, че има "отлични отношения" със севернокорейския лидер (в миналото описван като "много почетен") и че иска да се срещне с него отново.

Отвъд ласкателствата, лидерът на MAGA отслабва меката сила на Америка, като тормози историческите ѝ съюзници, налага тарифи дори на бедните страни и демонстрира презрението си към международното право и западните ценности.

Неговата позиция, по-специално, играе в интерес на Си Дзинпин, който мечтае да прекрои световния ред в своя полза.

"За да постигне това, китайският президент трябва да демонстрира, че настоящата система е фалирала и че трябва да бъде променена, с подкрепата на Глобалния Юг и под ръководството на Китай", обобщава Стив Цанг, директор на Китайския институт SOAS в Лондонския университет.

"Никой не е направил повече, за да дискредитира глобалното лидерство на САЩ и либералния международен ред от Тръмп за малко повече от седем месеца", допълва още той.

Фактът, че бившият предприемач в областта на недвижимите имоти е запазил подхода си на бизнесмен, също дава на Владимир Путин и Си Дзинпин лост за влияние над американския президент, който е по-склонен да подписва споразумения от своите колеги.

"Тръмп няма геополитическа визия за света; той го вижда през икономическата призма. Когато преговаря за прекратяване на войната в Украйна, той мисли за пазарите, които биха се отворили за американски компании, и за покупките на петрол и газ", подчертава Чарлз Купчан.

"По подобен начин Доналд Тръмп не прекарва времето си в чудене дали Си Дзинпин ще нахлуе в Тайван; ако има безсънни нощи, това е заради търговския дефицит между САЩ и Китай. Тръмп предприема много стъпки, които изненадват и радват Китай: той не отдава никакво значение на идеологията, което е точно това, на което Китай се надява от години", добавя Юн Сун, експерт по китайска външна политика в Центъра "Стимсън" във Вашингтон.

"Той предприема този подход, защото смята търговията за свой основен приоритет, а не националната сигурност. Само че разрешаването на търговския дисбаланс изисква сътрудничеството на Китай", смята още той.

"Аз не съм диктатор", защити се Доналд Тръмп миналия месец, след като нареди разполагането на Националната гвардия в Лос Анджелис през юни и след това във Вашингтон, федералната столица, в средата на август.

Самият факт, че американският президент, някога наричан "лидер на свободния свят", се чувства принуден да отрече подобно обвинение, е сам по себе си удивителен.

Неговите автократични приятели със сигурност са доволни от последователността му.