Има ли Европа волята да спре Русия?

Министри на отбраната, висши военни и представители на оръжейната индустрия се събират тази седмица в Лондон за изложението Defence and Security Equipment International (DSEI), смятано за най-голямото военно експо в света. Но докато форумът представя визия за бъдещето на войната и новите технологии, истинският тест за Европа не е в теоретичните иновации, а в това дали може да се мобилизира достатъчно бързо в реалността.

Това пише в свой коментар за Politico генерал Ник Картър - бивш началник на Щаба на отбраната на Обединеното кралство и настоящ стратегически съветник в Института за глобална промяна "Тони Блеър".

Както Атлантическият съвет наскоро отбеляза, досега проблемът на Европа е била липсата на политическа и военна готовност да отговори на предизвикателството. Но с колебаещи се САЩ и заплашителна Москва, континентът е поставен на стратегически кръстопът: дали да поеме отговорност за собствената си отбрана и сигурност, или да остане опасно зависим от външни сили.

Остава неясно дали общите усилия на европейските лидери и сериозното увеличение на военните бюджети ще дойдат навреме, за да бъде спасена Украйна без значителна помощ от САЩ.

Под въпрос е и дали тези мерки ще могат да възстановят възпирането в евроатлантическото пространство, преди Русия да се осмели да действа открито до 2030 г.

Днес възпирането трябва да включва и т.нар. "сива зона". Русия вече подкопава член 5 от договора на НАТО за взаимна защита чрез хибридни атаки, целящи да отслабят решимостта на алианса, без да провокират пряк военен отговор.

Очаква се подобни провокации да ескалират - включително саботаж на подводни кабели, кибератаки срещу електропреносни мрежи или "случайни" ракетни удари край територията на НАТО. Всичко това е съзнателна стратегия за разширяване на руското влияние.

Междувременно на бойното поле в Украйна наблюдаваме смесица от Първата и Третата световна война - реален пример в реално време за бъдещите конфликти.

През последните години стана ясно колко бързо се променя характерът на войната и как изчезват границите между суша, море, въздух, космос и киберпространство.

Украйна демонстрира впечатляваща изобретателност, но Русия също адаптира тактиката си с висока скорост и мащаб - използва евтини дронове, електронно заглушаване, изкуствен интелект за прицелване и превърна икономиката си във военна машина.

Само тази година в рамките на няколко месеца Москва ще произведе 1500 танка, 3000 бронирани машини и 200 балистични ракети, като по този начин ще изравни общото годишното производство на НАТО само за месеци.

В този контекст Европа трябва да се основава на принципа, че който се адаптира най-бързо, има най-голям шанс за победа.

Както подчерта военният историк сър Майкъл Хауърд: "Всички грешат, затова най-важното е да развием способността да се приспособяваме по-бързо от противника."

Но това изисква фундаментално преосмисляне - не само какви способности са нужни днес и утре, а и как европейските системи и институции трябва да се променят, за да ги осигурят.

Това означава увеличаване на производството на оръжия, модернизация на армиите, нов подход към военните поръчки и инвестиции в правилната комбинация от способности за настоящите и бъдещите заплахи.

За да подпомогне този процес, Институтът на Тони Блеър стартира програма за обсъждане на европейската отбрана - включително разпределението на отговорностите, ролята на индустрията и устойчивостта на обществата.

В известна степен Европа стъпва на по-здрава основа - страните членки на НАТО извън САЩ обещаха да повишат военните си разходи до 3,5% от БВП, а ЕС създаде фонд от 150 милиарда евро (SAFE) за укрепване на отбранителния капацитет.

Но тези стъпки ще се окажат недостатъчни, ако средствата не бъдат изразходвани бързо.

Великобритания признава, че няма да постигне целта си преди 2035 г., а Испания изобщо отказва да се ангажира.

Според Международния институт за стратегически изследвания, само за да се запълнят пропуските в способностите на Европа при евентуално оттегляне на САЩ, ще са нужни около 1 трилион долара - сума, далеч надвишаваща SAFE.

Истината е, че парите сами по себе си не са достатъчни. Без стратегия, политическа воля, национална устойчивост и структурни реформи инвестициите няма да се превърнат в реални способности.

Твърде често военните бюджети се третират като програми за създаване на работни места, вместо като въпрос на сигурност. Правителствата трябва честно да признаят: по-високи разходи за отбрана ще означават тежки компромиси.

Днес, въпреки че половината британци очакват световна война през следващото десетилетие, едва една трета подкрепят увеличаването на военния бюджет, ако това означава по-високи данъци или орязване на други разходи. А дори 3,5% от БВП няма да са достатъчни без реформи в поръчките и "военно мислене" в индустрията.

DSEI ще представи технологиите на бъдещето, но истинският въпрос е дали Европа ще намери волята, скоростта и координацията да ги превърне в реална сила за възпиране.

Нашите икономики са 10 пъти по-големи от руската, технологичната ни база е несравнимо по-силна, а съюзите ни - без аналог. Ако изберем да действаме с решителност, всяка заплаха от Русия може да бъде овладяна.

Въпросът е - ще го направим ли?