Турция: Удобният автократ Ердоган

ДВ: Да започнем с един по-личен въпрос - кога и дали успяхте да преодолеете травмата от тъй наречения „Възродителен процес“? По-добре ли се справиха с нея семействата, които се преселиха в Турция, или това беше втора травма за тях?

Една непрочетена докрай страница

Преживях престъпния акт на т. нар. „Възродителен процес“ в детските ми години. След това се наложи в младежкия ми период да преосмисля нещата, осланяйки се на мирогледа на големия мистик Мевляна, който казва: „Обичай създанията заради Създателя“. И така разграничих онази държава и управниците ѝ от България след 1989, както и държавата от нейните граждани, които не могат да носят отговорност за действията на своите управници. Дадох си сметка, че няма да дам на никого привилегията да ме наранява или отхвърля заради моята самоличност.

Но онзи период от нашата история продължава да е „непрочетена страница“, най-вече с липсата на ясна позиция и отговорност от страна на държавата и досега. Въпросът с насилствено отнетите имена не е решен. Обикновените граждани живеят в една посттравма. Перманентната тревожност на жертвите не довежда до зарастване на раните. Блатото на миналото, висящите с десетилетия нерешени дела, неизговорените травми, оставянето без последствия на едно престъпление води до чувството на безнаказаност. Оттам и обида към държавата.

Равнодушието и забравата водят до личностни кризи. Насилствената смяна на имената не е еднократен акт, извършен в края на 1984 и началото на 1985 г. Тогава е кулминацията при турците, като при помаците и ромите мюсюлмани се осъществява преди това. Връщането на имената през 1990 г. не се осъществи по служебен път, т.е. гражданите не получиха автоматично отнетите им насила имена. А им се вписваха имената от административни служители, тъй както те сметнат за добре. Мисля, че в подобна ситуация изпаднаха и нашите изселници в Турция. На тях им се наложи да започнат от нулата в една нова реалност, с която трябваше да се справят много бързо.

ДВ: Какво е отношението на днешните турци към днешните българи – останало ли е чувство за имперско превъзходство?

Изселниците редовно се връщат в България

Отношението към България и българския народ е с положителна конотация, за разлика от отношението към извършителите на т. нар. „Възродителен процес“ и прогонването на етническите турци през 1989 година. Изселниците редовно се връщат в България, като се грижат за своите имоти и с умиление споделят преживяното в България.

Най-красноречиво е отношението при среща с нашенец в Турция – винаги топло, по комшийски, без значение дали е нашенец, изселник или местен. Заедно с това в Турция е възможно да усетите чувство за имперско превъзходство сред крайните националисти, но и сред тях България и българите не са приемани за врагове.

ДВ: Ислямът днес превърнат ли е в държавна идеология в Турция и има ли санкции за съпротива срещу догмите му?

В интервю проф. Оливие Роа, един от видните изследователи на ислямизма, подчертава, че и преди управлението на Реджеп Ердоган Турция не е била секуларна, защото религията се е контролирала от държавата. При управлението на Ердоган този контрол над религията се засили, придоби невиждани размери и финансиране от държавата. Религията се използва за пропагандни цели и придобиване на политически дивиденти. Ислямизмът все още не се е превърнал в официална държавна идеология в Турция, но е важно средство за контролиране на поддръжниците на турския президент. В същото интервю проф. Роа допълва, че Ердоган не успя да ислямизира сърцето и съзнанието на Турция, затова той ислямизира предметите. Така можем да резюмираме, например, историята за превръщането на „Света София“ отново в джамия. Символите са изключително важни за ислямистите.

ДВ: Каква е причината Реджеп Ердоган от фактор за демократизацията на страната между 2002 и 2010 година впоследствие да втвърди режима си до откровено репресивен? Това можеше ли да бъде предотвратено, ако Турция беше приета в ЕС?

В историята няма ако. Но въпреки това европейските лидери носят отговорност, че не дадоха достатъчна подкрепа на демократично настроените среди в Турция. Ако Турция беше приета в ЕС - друг е въпросът за нейната готовност - Ердоган нямаше да е с развързани ръце да действа брутално спрямо гражданската и политическата опозиция в страната. Нямаше да видим хилядите вкарани в затвора опозиционери, чистките, проведени в държавната администрация, съдебната система, при военните, в образованието и т.н. Хиляди бяха уволнени с президентски декрети, а милиони са наказани със социална изолация. Отстранените с президентски декрет от служба, след изтърпяването на наложеното наказание или оневиняване, не могат да си намерят нова работа, защото са дамгосани от държавата.

Защо Ердоган втвърди режима си до откровено репресивен? По собствените му думи: „За мен демокрацията е като трамвай. Когато пристигна до целта си, слизам от него“. За постигане на своята цел – президентска република от „турски тип“, където управлението да се предава по наследство, той не се спира пред нищо. Фасадната демокрация е в негова услуга.

ДВ: Десетина години по-късно знаем ли дали наистина е имало опит за военен преврат срещу Ердоган или той го използва като претекст, за да се разправи политически и физически с опонентите си?

Събитията от 2016 не се вписваха в обичайната схема

Едва ли някога ще научим пълната истина за събитията от 2016 г., докато има среди, които са ги използвали за постигане на своите цели. Бившият лидер на опозиционната Републиканска народна партия Кемал Кълъчдароглу определи събитията като „контролиран опит за преврат“. Тоест, част от управляващите са знаели за действията на някои военни и са ги използвали за свои цели. С времето въпросите, останали без официални отговори, се увеличават. Турските военни имат солиден опит с превратите. Но събитията от 2016 година не се вписват в обичайната схема. Защо всичко започва след 21:00 часа на 15 юли, когато турските граждани са още по улиците, а не в ранните часове на нощта, както обикновено се случва? Защо не са прекъснати комуникациите, транспортните връзки? Защо действията на военните са ограничени само в Истанбул и столицата Анкара? Защо няма арестуван нито един член на управляващите, нито опозиционен политик? Как е възможно Ердоган и негови министри да се включат на живо в телевизиите и на момента да обявят виновника? Сякаш събитията са нагласени да се случат пред очите на целия свят.

Но факт е, че загинаха стотици цивилни граждани и наборни войници. Нито Ердоган, нито друг от управляващите даде официални показания в съда. Преките отговорници впоследствие бяха наградени, вместо да бъдат уволнени и съдени, че са допуснали всичко това да се случи. Тогавашният шеф на турските служби МИТ стана външен министър, а шефът на генщаба Хулюси Акар, министър на отбраната.

Именно след опита за преврат Ердоган успя да наложи президентска република от „турски тип“ и след наложеното извънредно положение проведе чистката, в която отстрани всички инакомислещи. Страхът е действаща сила в турското общество, а врагоманията вече е норма! Стигматизирането, етикетирането е средство за справяне с противника. Минаха девет години от опита за преврат, а арестите продължават. Извънредното положение е отменено де юре, а де факто действа с пълна сила. Всичко, за което се твърдеше, че е невъзможно да се случи, в Турция вече е факт. Ердоган мина като валяк през демократичните устои на страната, като в момента е ред на политическата опозиция. Преди известно време и привържениците на турския президент не можеха да си представят бившия кмет на Истанбул в затвора, но в момента се коментира възможността за закриването на партията, на която той принадлежи – основаната лично от Кемал Ататюрк Републиканската народна партия (РНП).

ДВ: Ердоган ще успее ли да отстрани кмета на Истанбул Екрем Имамоглу от президентската надпревара? Може ли да се разчита, че съдът ще го защити? А гражданите на Истанбул?

Резултатът беше 3:0 в полза на Имамоглу

Кандидатурата за президент на Екрем Имамоглу е кошмар за Ердоган. Изборните победи на Имамоглу в Истанбул срещу турския президент са 3:0 в полза на кандидата на опозицията. Ако използваме футболната терминология, Ердоган, който на младини е играл футбол, показа червен картон на Имамоглу и не би го допуснал на изборния терен.

Според действащата конституция турския президент трябва е завършил висше образование със срок от 4 години. А дипломата за висше образование на Имамоглу бе анулирана преди да бъде вкаран в най-големия затвор в Европа – Силиври.

Но тук би трябвало да направим паралел със самия Ердоган. Той все още не е успял да представи диплома за завършено висше образование, с което да задоволи обществения интерес. Освен това според турската конституция президентските мандати са ограничени до два. Ердоган в момента кара трети мандат като президент и никой не се съмнява, че ще се кандидатира отново. В такъв случай е редно да зададем въпроса в каква посока трябва да се акумулира общественото недоволство? Доколко са адекватни действията на лидерите на политическата опозиция? В така създалата се ситуация има ли толкова смел съдия, който да защити правата на Екрем Имамоглу?

ДВ: Продължава ли Имамоглу да има категорична подкрепа от собствената си Републиканска народна партия – от тъй наречените кемалисти, или и те са принудени да търсят компромис с управляващите? В какво може да се състои той?

Мирният процес с кюрдите

Официално Имамоглу има пълната подкрепа на своята партия. Но понякога в публичното пространство се прокрадва идеята, че евентуално, ако той по разбираеми причини не успее да се яви на избори, друг успешен кандидат би бил например кметът на столицата Анкара Мансур Яваш. Лидерът на партията Йозгюр Йозел има публични изказвания, че в краен случай и той би се явил на президентските избори. За компромисен вариант на кемалистите с Ердоган е много трудно да се говори. Ердоган се нуждае от опозиция, която да показва пред световната общност, че неговият режим е демократичен. Той контролира в момента процесите в Турция. Друг е въпросът кого ще допусне да се изправи срещу него на евентуални президентски избори.

ДВ: На чия страна е Демократичната партия на народите (ДПН), за която приоритетно гласуват кюрдите, която е трета по големина след Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган и Републиканската народна партия?

В Турция в момента тече нов мирен процес с кюрдите, който започна в края на миналата година след изненадващ призив на лидера на националистите и неофициален коалиционен партньор на Ердоган в управлението Девлет Бахчели. А след призив на своя лидер Абдуллах Йоджалан, който се намира в турски затвор, терористичната ПКК обяви, че оставят оръжията и ще се търси политическо решение на кюрдския проблем. Паралелно с това прокюрдската партия ДПН започна по-често да използва реториката на управляващите, както и да води по-благосклонна политика към тях.

Нека да подчертаем, че Селяхатин Демирташ, бивш съпредседател на прокюрдската Партия на мира и демокрацията, която се вля в Демократичната партия на народите, още от 2016 г. е в турски затвор, защото си позволи публично да заяви, че няма да подкрепят кандидатурата на Ердоган за президент и кюрдите няма да допуснат неговото избиране. След президентските избори през 2023 г. обаче същият обяви от затвора, че се оттегля от активната политика и в момента се очаква да бъде освободен.

ДВ: Партията на Ердоган реално ли беше първа или в резултат от манипулации на вота от една репресивна власт? Въобще, как Ердоган постига и на какво се дължи подкрепата му, въпреки икономическите проблеми в страната?

Партията на Ердоган загуби водещата си позиция на местните избори през 2024 г. и оттогава проучванията дават преднина от няколко пункта на кемалистката партия. Но след като спечелиха местния вот, лидерът РНП Йозгюр Йозел по много странен начин пое курс на „нормализиране на отношенията“ с Ердоган и неговата ПСР. Исканията на избирателите не бяха поставени от опозицията пред управляващите. Чак след ареста на Имамоглу, Йозгюр Йозел пое по-твърд курс. Въпреки че партията на Ердоган е на втора позиция, според социолози, той има едно твърдо ядро, което го подкрепя фанатично и безапелационно. Освен това клиентелистки настроените, както и социално слабите слоеве се надяват на него. Икономическата ситуация на страната в случая от дефект е превърната в ефект за управляващите. Много умело са втълпили на хората, че ако Ердоган не е на власт, те ще останат гладни. Всичко това прави около 30% подкрепа за партията на турския президент. Като се прибави и контролът на държавния апарат, се получава желаният резултат.

Ердоган е удобен на Запада

ДВ: Има ли граница толерантността на Запада към режима на Ердоган заради ролята му на „спирачка“ пред бежанците? По тази логика може ли да се очаква, че и санкциите по закона „Магнитски“ у нас могат да паднат, ако САЩ или Великобритания имат полза от санкционираните?

Спрямо режима на Ердоган Западът замени ценностите за интереси, което в случая с бежанците даде търсения резултат. Но всяка услуга си има цена. Бежанската криза беше използвана от турския президент като коз срещу европейските му партньори и те много удобно си замълчаха за всичко, което се случва в южната ни съседка. Ердоган е прагматик и е готов да работи с всеки, стига да не се повдигат въпроси за състоянието на демокрацията и за човешките права в Турция. Геополитическата ситуация е изключително благоприятна за Ердоган – войната в Украйна, ситуацията в Близкия изток. През последните месеци в западните столици не се поставя на дневен ред въпросът за състоянието на опозицията в Турция, нито на Имамоглу в затвора. Ердоган е удобен на Запада, защото върти алъш-вериш с тях. За съжаление историята показва, че западните държави са работили и продължават да работят успешно с авторитарни лидери и откровени диктатори.

Примерът с Ахмед аш-Шараа в Сирия е показателен. Той беше в черния списък на САЩ за терористите, като за главата му бяха определени 10 милиона долара, но вече е президент на Сирия и беше на официално посещение в Белия дом при президента Доналд Тръмп. Дали, кога и за кого интересите биха могли да надделеят в полза на санкционираните по закона „Магнитски“ предстои да разберем.

С Тайфур Хюсеин разговаря Гeорги Лозанов.