Дик Чейни и неговата "война срещу терора", която отвори кутията на Пандора

Той беше министър на отбраната при президента Джордж Буш-старши по време на операция "Пустинна буря", а по-късно - вицепрезидент при сина му Джордж Буш-младши, по време на американските инвазии в Афганистан и Ирак.

Дик Чейни, който почина във вторник на 84-годишна възраст, беше може би един от най-влиятелните и могъщи вицепрезиденти в историята на Съединените щати.

В деня на смъртта му мнозина припомниха, че Чейни е бил нещо като "главен оперативен директор" на президента Буш-младши.

И като такъв той беше един от най-настойчивите и гласовити поддръжници на идеята за смяна на режима в Ирак - вероятно най-трайното, но и най-мрачното наследство, което остави след себе си.

"Просто казано, няма съмнение, че Садам Хюсеин разполага с оръжия за масово унищожение. Няма съмнение, че ги трупа, за да ги използва срещу нашите приятели, срещу нашите съюзници и срещу нас", заяви Чейни през август 2002 г. на конференция на организацията "Ветерани от чуждестранни войни".

Само че се оказа, че иракският президент всъщност не е разполагал с никакви оръжия за масово унищожение, нито се е готвел да използва такива срещу когото и да било.

Но именно тези несъществуващи оръжия станаха предлог за войната и последвалата скъпа, тромава и брутална окупация, която отвори кутията на Пандора - с насилие, разселване, тероризъм и нови диктатури.

И тази кутия все още не е затворена.

Военната кампания, водена от САЩ и планирана с ключовото участие на Чейни, беше бърза и решителна. От американска гледна точка, тя беше блестяща. За по-малко от 20 дни американските и съюзническите сили достигнаха Багдад.

Но окупацията, за която Чейни също носеше отговорност, се превърна в катастрофа.

Само седмици след падането на режима на Хюсеин през април 2003 г. започнаха безредици във Фалуджа и Рамади, а след няколко месеца стана ясно, че коалиционните сили не могат да поддържат реда.

Провалите бяха много - в областта на сигурността, управлението, икономиката и дори в осигуряването на елементарни услуги. Американците се оказаха в общество, чиито традиции и сложни вътрешни връзки не разбираха - или, както твърдяха критиците тогава, изобщо не желаят да разберат.

"Садам знаеше кои са враговете му и ги убиваше, но американците изобщо не знаят кой кой е. И дори да нямат такова намерение, поставят всички ни в опасност", казва пред CNN багдатски търговец през 2004 г.

По това време избухна и скандалът с изтезанията в затвора Абу Гариб. Снимките на унижавани иракски затворници, разпространени в медиите, шокираха света.

"Псуваха ни, крещяха ни, обиждаха ни. Ако някой кажеше нещо, го удряха силно - в бъбреците, в гърдите, в гърлото. Телата ни бяха целите в синини", разказва след това един от затворниците от Абу Гариб.

Днес Ирак е по-стабилен, а Багдад вече не е бойно поле, но корупцията остава огромен проблем.

Само преди няколко години страната - с помощта на САЩ и съюзниците им - успя да победи "Ислямска държава" - джихадистка групировка, възникнала като пряк резултат от американската инвазия и последвалата окупация.

Иронично, Иран, който при Хюсеин беше смъртен враг на Багдад, днес има значително влияние в Ирак - също пряко последствие от войната.

Освен моралните и човешки последици, войните, за които Чейни най-активно настояваше, нанесоха тежки икономически щети на САЩ.

Според изследването Costs of War Project на университета Браун, след 11 септември 2001 г. конфликтите са стрували на Америка 8 трилиона долара.

Грешките от ерата след 11 септември, в които Чейни играеше ключова роля, доведоха до възхода на "Ислямска държава", до трайната нестабилност в Близкия изток, бежанската криза и огромния дълг от над 38 трилиона долара, който тежи върху американската икономика.

И все пак не би било честно всичко това да се приписва само на Чейни.

В крайна сметка той беше само един от дълга редица американски лидери, които действаха безразсъдно в Близкия изток - с тежки последици за региона и за самите Съединени щати.