Най-бързото обществено WI-FI в света е в Литва

Целите, които съм си поставил, са да насърчавам развитието на търговските, икономическите, културните и научните отношения между двете страни, да съдействам за развитието на туризма и инвестициите. Това заяви в интервю за Факти.бг почетният консул на Литва в България д-р Рачо Рибаров. Той припомни, че Литва е известна с най-бързото обществено WI-FI в света. Има многоезично население, от което половината говорят най-малко два чужди езика и има най-добрата по качеството на въздуха столица в Европа – Вилнюс.

Д-р Рибаров, на 11 март Литва ще отбележи 25 години от възстановяването на независимостта си. Какво не знаем за Литва?

Наименованието Литва (Lituae) за първи път е споменато в Кведлинбургските анали в 1009 г. В края на XII век на територията на сегашните Литва и Беларус се образувало Великото литовско княжество. Първият известен владетел на Литва е Миндаугас (1238 — 1263 г.) който е приел християнството през 1251 г. и е бил коронован на 6 юли 1253 г. През XIII — XIV век територията на Великото литовско княжество стремително нараства и достига бреговете на Черно море. В същото време литовските князе водят тежка борба с Тевтонския орден, който е разбит в 1410 г. в Грюнвалдската битка от обединените войски на Литва и Полша. През 1385 г. Великият литовски княз Ягeло в Кревския договор се задължава да обедини Литва и Полша, ако го изберат за полски крал. В 1386 г. той е коронован. От 1392 г. Литва фактически се управлява от великия княз Витаутас , братовчед и формален наместник на Ягело. По време на неговото управление (1392 — 1430 г.) Литва достига върха на своето могъщество. От края на неговото управление за държавата окончателно се е закрепило името — „Велико княжество Литовско, Жемайтско и Руско“. Казимир Ягелончик (1440-1492) разширява международното влияние на династията Ягелони — подчинява Полша, Прусия, слага своя син на чешкия и унгарския трон. През 1569 г. е сключена уния с Полша в Люблин, съгласно която Литва и Полша се управлява от съвместно избран крал, и държавата има общ Сенат. Правовите системи, армиите и правителствата, обаче остават отделни. През XVI — XVIII век Великото литовско княжество губи своя литовско-беларуски национален характер, в него започва да се развива полска култура. През XVIII век, след Северната война, Полско-литовската държава навлиза в упадък и попада под протекторатa на Русия. През 1772, 1793 и 1795 г. цялата територия на Полша и Литва е поделена между Русия, Прусия и Австрия. През Първата световна война Литва е окупирана от Германия (1915).

На 16 февруари 1918 г. във Вилнюс представителството на литовския народ — Съвет на Литва (Lietuvos Taryba) — провъзгласява независима Литва.

В периода 1920-1922 г. литовската държава е призната от международната общност. Тъй като Вилнюс, историческата столица на Литва, през 1920 — 1939 г. е окупиран от Полша, той се е считал за официална столица, а временна столица става Каунас.

На 15 юни 1940 г. територията на Литва е завладяна от съветски войски. Литва е присъединена към СССР като една от съюзните социалистически републики. Тогава е присъединен и Вилнюския край.

През 1941 — 1944 г. Литва е окупирана от нацистка Германия. От 1944 г., когато Съветската армия разгромява немско-фашистките войски на територията на Литва, до 1991 година тя остава в състава на СССР.

На 11 март 1990 г. Върховният съвет на Литовската република провъзгласява акт за възстановяване на независимостта на Литва. През 1991 г. Литовската република е призната от Русия, СССР и международната общност. Същата година е приета за член на ООН.

През 2003 г. е подписан договор за влизане на Литва в Европейския съюз, който е приет на референдум. На 1 май 2004 г. Литва става член на ЕС, НАТО.

Литва е най-южната от трите балтийски държави, а също и най-голямата и най-населената от тях. Литовският релеф е предимно равнинен с няколко не много високи възвишения в западната и източната част на страната. Малко повече от 30 % от територията на страната е покрита с гори.

Най-важните сектори на икономиката на Литва през последните години са били търговията на едро и дребно, транспорта, хотелиерството и ресторантството, промишленост, публичната администрация, отбраната, образованието, здравеопазването и социалната дейност.

Литва е парламентарна република. Столица е Вилнюс, площта на страната е 65 300 кв. км., а населението - 3 003 641 (2012 г.)

Литва е пълноправен член на ЕС, НАТО и има статут на непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН. На 1 януари 2015 г. се присъединява към Еврозоната и става 19 член на Европейският механизъм за стабилност. Литовските евро монети са с образа на литовския герб и се разпространяват в цяла Европа, като върху ръба им са изписани думите - свобода, единство и благосъстояние. Литва е на едно от първите места от страните в ЕС по отношение на достъпността на образованието - 93% от населението е с висше или средно образование.

Тя е № 1 в ЕС спрямо броят завършили висше образование в областта на математиката, науката и технологиите на глава от населението. Класирана на първите места в Централна и Източна Европа за правене на бизнес - отнема само 3 дни, за да започнеш бизнес в Литва. Литва има 25% годишен ръст на износа и е № 1 в повишаването на конкурентоспособността в ЕС. Страната притежава най-високото ниво на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) грамотност в ЕС - 97 % от студентите получават умения в областта на ИКТ в средното образование.

Литва е известна с най-бързото обществено WI-FI в света. Има многоезично население, от което половината говорят най-малко два чужди езика и има най-добрата по качеството на въздуха столица в Европа – Вилнюс.

Литва е член на ЕС и НАТО от 2004 г. Как е представена тя в тези две институции? Членството в ЕС и НАТО стана ли мотор за промени и реформи в страната за изминалите десет години?

Членството в ЕС беше свързано с държавност и по-силни европейски ценности: свобода, демокрация, уважение към човешките права и върховенство на закона.

Това е път към мир в Европа и повишена сигурност за Литва. Ние сме част от уникален икономически и политически съюз с 28 страни-членки, който обедини следвоенна Европа и донесе дълготраен мир, демокрация и благоденствие за по-голямата част от нашия континент. Ролята на ЕС беше призната с Нобеловата награда за мир. 10-те години на Литва в НАТО и ЕС са нова страница в живота на нашата страна, където свобода и сигурност са неделими.

ЕС помага да засилим нашата икономическа и енергийна сигурност: преговорите за хармонизиране с Европейските континентални електроенергийни системи, антитръстовото разследване на Газпром от EC, значителната роля на ЕС във финансирането и развитието на газовата и електроенергийна инфраструктура на Литва с цел премахване на енергийната “изолация” на Литва.

EC също така помага на Литва да стане част от вътрешния пазар на енергия на ЕС и така да усили конкурентоспособността на нашата страна.

Целта на съседните държави за по-тясна интеграция с ЕС показва успеха и притегателната сила на Съюза. Ние бихме продължили нашата подкрепа за разширяване на Общността и политиката на Съюза към съседните страни, тъй като това помага да се увеличи зоната на сигурност и стабилност, допринася за благоденствието и мирното обединяване в Европа и открива нови възможности за сътрудничество в бизнеса, науката, културата и други области. По-тясната интеграция на Партньорството с Източно- Европейски страни е приоритет за Литва, ако бъде издигнато до равнището на ЕС, където Литва би могла да изпълнява ролята на експерт.

Членството в ЕС е много важно за икономическото благоденствие.

То е значителен стимул за икономиката и по-висок жизнен стандарт. Членството в ЕС имаше значителен принос към модернизацията, растежа и конкурентоспособността на литовската икономика, както и към инвестиционния климат. Жизненият стандарт в страната се повиши забележимо и и сега достига 72% от средния за ЕС, а преди членството той беше около 50%. От подписването на споразумението за свободна търговия с ЕС през 1994 г., БВП на Литва нарасна 10 пъти и днес достига почти 120 милиарда лита.

Производителите, бизнесмените и провайдерите на услуги от Литва могат да търгуват без ограничения на единен пазар с 500 милиона потребители, който възлиза на 13 трилиона евро БВП (20% от глобалната икономика). Чрез договаряне на нови международни споразумения ЕС открива нови възможности на други световни пазари.

Финансовата подкрепа от ЕС се оказва на отрасли като земеделие, развиване на транспортната инфраструктура, саниране на сгради, поощряване на износа и конкурентоспособността, образование и наука, опазване на околната среда, и др. От началото на членството Литва получи почти 45 милиарда лита финансова подкрепа от Брюксел. През 2014-2020 г. финансовата подкрепа от ЕС за Литва ще възлезе на 2070 лита на глава от населението годишно. (Лит е доскорошното официалното платежно средство в Литва, 1 евро се обменя за 3.45280 лита, а преходът към еврото трябва да приключи до 30 юни, като в това време търговците са длъжни да обявяват цените в старата и в новата валута - бел-ред.)

Литва много успешно прилага помощта от Структурните фондове на ЕС. Според приложния индекс за 2007-2013 г. на Структурните фондове на ЕС Литва е на трето място сред 28-те членове на ЕС. Вече сме подали заявка за повече от 76% от всички Структурни фондове на ЕС, определени за Литва.

Днес нашите граждани могат да пътуват из целия ЕС без никакви ограничения, да работят в повечето държави от ЕС, да учат или да карат стаж в много университети или училища в ЕС.

Членството в ЕС осигурява възможност да се формира политиката на ЕС и да се участва в изграждането на бъдещето на Европа. Литва допринася за създаването на ЕС и влияе активно на процеса на вземане на решения на основата на равни права с другите страни-членки. Нашата значителна роля е отбелязана при формирането на енергийната политика на ЕС, развиване на инициативата за Партньорството с Източна Европа, политиката на разширяване и реализация на стратегията за Балтийския регион.

Успешният старт на членството и успешното председателство на Съвета на ЕС доказаха, че сме достойни за членство в ЕС, и можем да постигаме резултати не по-лоши от тези на всяка друга страна-членка на ЕС. Ефективната подготовка за нашето членство, отговорната фискална политика по време на финансовата криза, етика в работата, конкурентоспособността в бизнеса, способността да се възползваме от предимствата на членството и успешното председателство на Съвета на ЕС, когато Литва пое ръководството на процеса на вземане на решения в ЕС, беше нашият тест за зрелост, който преминахме с отлични резултати. Това символизира способността на нашия народ да се сплотява за важните задачи и да участва във важните решения на ЕС с ефективност и новаторство. Членството в ЕС помогна на Литва да увеличи своя престиж и влияние.

ЕС дава възможности за внедряване на най-добрите практики на ЕС в различни сектори. Непрекъснатото подобряване на защитата на потребителите, значително по-ниските такси за роуминг, опазването на околната среда, по-рационалното оползотворяване на отпадъците и енергията, ефективността по отношение на природните ресурси става важна част от нашето ежедневие. ЕС помага също да се борим с укриването на данъци, контрабандата, прането на пари и други престъпни дейности.

Членството в Еврозоната от 2015 г. ще усили интеграцията на Литва в ЕС и ще придаде още повече стабилност на икономиката, ще помогне на Литва да развива търговията и финансовите връзки с други страни от Еврозоната. Литовските бизнес и наука, в сътрудничество с партньорите от ЕС, могат да превърнат Литва в един от най-напредналите иновационни центрове на Северния и Балтийския регион.

След успешната десета годишнина в ЕС не можем да почиваме на лаврите си. Трябва да се подготвим за бъдещите възможности и да останем обединени пред бъдещите предизвикателства. Трябва да останем активни, да вземаме участие в ежедневното прокарване на политиката на ЕС и да се възползваме от новите възможности, за да получим максимални ползи за нашата страна.

Трябва да останем обединени в по-нататъшното укрепване на ЕС, където ценностите играят главна роля и да бъдем готови за бъдещите предизвикателства, включително тези за сигурността. Агресията срещу една от европейските страни – Украйна, още веднъж доказа стойността на интеграцията на ЕС и стойността на тясното сътрудничество между Европейските държави. Това е пътят към повече сигурност и свобода в Европа.

Какви бяха мотивите за решението на Литва да влезе в НАТО?

Литва се присъедини към семейството на западните нации преди повече от 10 години. Ние избрахме да възприемем стандартите и принципите на НАТО и дадохме на нашата демокрация най-здравата възможна котва на сигурността. Ние също така поехме ангажимент да защитаваме и пазим цялото НАТО. В замяна получихме залога на НАТО за колективна отбрана в случай на нападение (Член 5).

На първо място, сигурността е много скъпа. Ние разбирахме, че колективната отбрана е много по-икономически ефективна в сравнение с индивидуалната отбрана. Историята на Литва е трудна – ние винаги сме били изправени пред заплаха от Русия и винаги сме изпитвали недостиг на средства за устояване на такава агресия.

Второ, нашата геополитическо положение беше неблагоприятно. Трябваше ни по-добър начин да пазим нашия суверенитет. Литва няма високи планини или други природни препятствия. В същото време, нашите съседи от изток бяха силно милитаризирани, имаха нестабилна икономика и бяха политически непредсказуеми.

Трето, процесът на Евроатлантическа интеграция беше сам по себе си силна мотивация за Литва да продължи демократичните реформи и да реализира принципите на пазарна икономика. Той също така помогна да трансформираме нашите въоръжени сили и да развием необходимата военна мощ.

Усилията да изпълняваме задълженията си по членството в НАТО сами по себе си допринесоха за по-голяма сигурност, стабилност и икономическо процъфтяване на нашата страна. Решението да се присъединим към Алианса ни направи по-силни, по-сигурни и уверени. То ни направи и част от Евро-Атлантическата общност, която е задължена да пази международната стабилност и сигурност .

Днес членството в НАТО ни позволява да се ангажираме по-активно заедно с другите съюзници в процеса на определяне и формиране на политиката за трансатлантическа сигурност. От друга страна, членството ни дава механизми и възможности, каквито никога досега не сме имали.

С какви предизвикателства трябваше да се справи Литва, за да стане член на Шенген?

С влизането си в ЕС на 1 май 2004 г. Литва пое всички задължения на членството в ЕС, едно от които беше установяването на подходящ Шенгенски режим. Тогава вече Литва започна частично реализиране на клаузите на Шенгенските споразумения, т.e. в областта на визовата политика и предотвратяване на нелегалната имиграция. От Литва също се изискваше да установи контрол върху сигурността, митниците и инспекциите на своята част от външната граница на ЕС с Русия и Беларус, и да осигури неговото реализиране в съответствие с стандартите на ЕС.

Литва и още осем други страни се присъединиха към Шенгенското споразумение на 21 декември 2007 г. Граничните проверки на границите с Латвия и Полша бяха отменени, докато контролът на Руската и Беларуската граници като външна Шенгенска граница беше по-силен. Да пазим една от най-дългите външни граници на ЕС от почти 1000 км. беше най-голямото предизвикателство.

Литва изцяло реализира Шенгенското споразумение и прилага регламентите на ЕС за обща визова политика, които определят: единна форма на визите; списъка на страни, чиито граждани могат да пътуват без визи; списъка на страни, чиито граждани са длъжни да се снабдят с визи. За граждани на неевропейски страни Шенгенската виза позволява пътуване през всички страни-участнички.

Приемането на Литва в Шенгенската зона беше привилегия, но също така означаваше огромна отговорност. Литва се изправи пред нови задачи: по-тясно полицейско и съдебно сътрудничество с Шенгенските страни по криминални случаи, интеграция в Шенгенската информационна система.

Влизането в Шенгенската зона беше още една стъпка към пълната интеграция с ЕС.

Растежът на Шенгенските зона е приветстван и бъдещите страни-членки на ЕС също ще се включат в Шенгенската зона, когато изпълнят изискванията.

В началото на 2015 г. Литва стана 19-ия член на Еврозоната. Защо балтийската страна избра да се присъедини в период, когато се чуват гласове, че европейската единна валута е изправена пред нови предизвикателства?

Критиката на еврото в повечето случаи е свързана с бавното възстановяване на икономиката на ЕС; но трябва да гледаме цялостната картина и да се опитаме да набележим главните причини за това забавяне и възможните начини за подобрение.

Трябва да помним, че главната причина за последната финансова криза в Еврозоната е свързана с криза на държавния дълг в някои страни-членки на Еврозоната.

Следователно трябва повече да наблегнем на отговорностите на страните-членки и способността им да водят отговорна фискална политика, да реализират структурни реформи и да се справят по-добре с външни и вътрешни предизвикателства икономически, социални и др.

Главни причини, които трябва да споменем:

- Литва изпълняваше своите законови задължения, залегнали в Споразумението за приемане в ЕС;

- Литва се присъедини към валутния механизъм (ERM) още през 2004 и в това отношение de facto бяхме част еврозоната. Но до януари 2015 г. Литва изпълняваше своите задължения без да се възползва от всички предимства на единната валута;

- Геополитическите напрежения напоследък бяха допълнителен фактор в полза на обединяването около еврото.

По-конкретно за реалните ползи от членството в Еврозоната:

Икономически ползи:

- Членството трябва да окаже дългосрочно влияние върху икономиката. Според прогнози на националната банка на Литва през 2022 г. литовският БВП се очаква да се повиши с почти 2 % спрямо сценария без евро.

- Повече възможности за бизнеса и гражданите, без такси за обмяна, пестене на време и административни разходи.

- По-голяма финансова стабилност и по-добра устойчивост към външни икономически сътресения и особено елиминиране на рисковете от валутния курс; евентуално илюстрирано от ситуацията в Литва през 2009 г. При справянето с финансовата криза страната изгуби около 0.59–0.79 % от БВП, защото не беше член на Еврозоната.

Политически ползи:

По-добро включване и повече влияние върху процеса на вземане на решения в ЕС. Не трябва да се забравя, че важните решения се вземат от членове на Еврогрупата;

- То ще стане допълнителен елемент на „меката политически сигурност“.

Литва остава в сянката на Естония по отношение на е-правителство. Какви стъпки предприемат властите в тази насока?

Основни компоненти на инфраструктурата на Електронното правителство:

Портал на Електронното правителство

Стратегическата отговорност за Електронно правителство на регионално и местно ниво се носи от всеки отделен окръг и общинска власт. Всички 10 окръзи и 60 общини на Република Литва осъществяват инициативи и проекти за Електронно правителство в съответните им граници на компетенция.

Лансиран през януари 2004 г. и основно преработен през 2008 г., порталът на Електронното правителство има за цел да предложи на гражданите и бизнеса комплексно средство за публична информация и услуги. Той включва линкове към публична информация и публични услуги, като пренасочва гражданите и бизнеса към подходящите уеб-страници на държавни органи.

Други услуги са средства за електронно удостоверяване на самоличност, централизиран достъп до електронните публични услуги, заплащане на поисканите услуги и проследяване на процеса на предоставяне на услуги в реално време.

Идентификацията на потребител в портала може да бъде разрешена чрез системите за електронно банкиране, националната лична карта, удостоверения за електронен подпис или мобилни подписи от някои оператори. Засега дванадесет услуги се предоставят за граждани и осем услуги за бизнеса.

Дванадесетте услуги за граждани са следните:

1. Данък върху дохода: деклариране, уведомление за облагане

2. Услуги по търсене на работа от бюрата по труда

3. Социални осигуровки

4. Лични документи: паспорт и шофьорска книжка

5. Регистрация на моторни превозни средства (нови, използвани, вносни коли)

6. Заявление за разрешение за строеж

7. Декларация до полицията (например в случай на кражба)

8. Обществени библиотеки (предоставяне на каталози, средства за търсене)

9. Удостоверения (за раждане и брак): искане и издаване

10. Записване във висше учебно заведение/университет

11. Обявяване на преместване (смяна на адреса)

12. Здравни услуги (интерактивни консултации за предоставяни в различни болници услуги; записвания за болници)

Осемте услуги за бизнеса са следните:

1. Осигурителни вноски за служителите

2. Корпоративен данък: деклариране, уведомление

3. ДДС: деклариране, уведомление

4. Регистриране на нова компания

5. Представяне на данни на статистическите бюра

6. Митнически декларации

7. Разрешения свързани с опазване на околната среда (вкл. докладване)

8. Обществени поръчки

Защитена държавна мрежа за предаване на данни

Защитената държавна мрежа за предаване на данни (SSDCN) осигурява защитени общонационални комуникационни услуги за държавните организации в Литва.

SSDCN е националната мрежа (националната част) от компютърната общо-европейска административна мрежа на ЕС TESTA, изградена на базата на Компютърната мрежа на държавните учреждения (SICN), първоначално разработена между 1994 и 1998 г. Държавното предприятие 'Infostruktūra', под контрола на Министерството на вътрешните работи, е провайдерът на услуги за SSDCN.

Мрежата SSDCN днес обхваща цяла Литва и свързва 487 държавни учреждения плюс още 396 институции чрез дисково набирана връзка (между последните са здравни центрове, библиотеки и др.). Всички основни държавни регистри също са свързани с SSDCN.

Електронен подпис

От януари 2009 г. Службата за регистриране на местожителство към Министерството на вътрешните работи издава квалифицирани удостоверения за националните електронни лични карти.

В Литва има три органа за сертифициране, (CAs) издаващи квалифицирани удостоверения: JSC 'Skaitmeninio sertifikavimo centras', 'Registrų centras' (Държавно предприятие 'Център на регистрите') и 'Gyventojų registro tarnyba prie VRM' (Служба за регистрация по местожителство).

Приемат се също електронни подписи, създадени с помощта на удостоверения от други органи за сертифициране в ЕС. Някои литовски търговски субекти използват квалифицирани удостоверения, издадени от естонската служба CA AS 'Sertifitseerimiskeskus'.

Електронни паспорти

Съгласно Регламент на ЕС № 2252/2004 за стандартите за елементите на защита и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване, издадени от страните-членки, на 8 август 2008 г. Литва започна да издава паспорти, съдържащи биометрични данни (лицев образ), защитени чрез базов контрол на достъпа. Органът, отговарящ за персонализиране и организиране отпечатването на такива документи за пътуване е Центърът за персонализиране на документи за самоличност към Министерството на вътрешните работи.

Централен портал за обществени поръчки

Централният портал за обществени поръчки осигурява потребителска система за оторизиране, управление на съдържание, статистическа и аналитична функционалност). Той позволява също централизирано публикуване в реално време на обявления за търгове и включва електронни каталози.

Централната агенция за управление на проекти (CPMA) действа като централен закупуващ орган в Литва. През август 2008 г. Бюрото за обществени поръчки реализира централна информационна система за обществени поръчки. Системата позволява на институциите за държавни доставки да организират целия жизнен цикъл на обществени поръчки в реално време и позволява на доставчиците да участват в тръжния процес чрез портала за комплексно обслужване.

Мрежа от Публични пунктове за достъп до Интернет (PIAPs)

През 2008 г. беше завършен проектът 'Изграждане на Публични пунктове да достъп до Интернет (PIAP). Той беше финансиран от структурните фондове на ЕС и от литовското правителство и реализиран от Министерството на вътрешните работи.

Това увеличи общия брой на пунктовете за достъп до 875 из цялата страна, правейки Литва европейски лидер в това отношение. PIAP бяха основани най-вече в райони с лоша комуникационна инфраструктура. Центровете работят в най-посещаваните учреждения в селските райони като училища, библиотеки и обществени центрове, осигурявайки достъп до Интернет и електронна информация за всички социални групи. Те служат и като центрове за образование по информационни и комуникационни технологии, консултиране и познания. Мрежата от PIAP е обединена в единна административна система.

Вилнюс е в списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство. В града се намира един от най-старите университети в Северна и Източна Европа. Колко процента от Брутния вътрешен продукт на страната се отделят за образование и култура?

Бюджетните разходи за образование и наука като процент от БВП през 2015г. са 4,94% , през 2014 г. - 4,78%.

Бюджетните разходи за култура са 0.4%.

Литва, и в частност Вилнюс, не се опитват да скрият и унищожат следите на своето социалистическо минало. В града се намира Музеят на жертвите на геноцида, разположен в щаб квартира на КГБ. Успя ли Литва да преосмисли миналото на комунизма и да извлече поуки от него?

Има много дейности, които свидетелстват за усилията, които са насочени към по-младото поколение, как е разбрано и предадено комунистическото минало, как то се различава от съвременния живот на европейците.

Не само във Вилнюс, където е Музеят на жертвите на геноцида, но и в цяла Литва има 35 музеи и техните филиали, които разпространяват знания за репресиите на съветския режим и въоръжената съпротива. Има възстановени 44 партизански скривалища (землянки), като част от тях са включени в местните туристически маршрути.

Що се отнася до обществото, трудно е да се каже каква част от него още чувства носталгия към Съветския съюз. Обикновено, хората не са в състояние да направят разлика между личния и обществения живот, когато на обществото е било налагано да говори и да оценява явленията така "както трябва", то е трябвало да живее с постоянно налагана цензура и информационно затъмнение.

Въпреки това е важно да се отбележи намаляващият дял на тези хора, които не са успели да обмислят това. Окуражаващ е фактът, че все повече млади хора се интересуват от следвоенните партизани и техните подвизи. Особено сега, когато се появи безпокойствие породено от непредвидим съсед това става значимо.

Все още не намалява и общественият интерес към дейността на КГБ в Литва. От миналото можем да се научим, като трябва да се обърне особено внимание на това да не се бъркат причини с последствия, трябва да се опитаме да разберем основните процеси и да видим онова, което не се вижда от пръв поглед.

Във Вашата дейност като почетен консул, с какво допринасяте за по-добрите отношения между България и Литва?

Дотолкова, доколкото България и Литва заедно сме членове в Европейския съюз, задачата ни е да допринасяме за по-нататъшното развитие на европейските отношения.

Целите, които съм си поставил са да насърчавам развитието на търговските, икономическите, културните и научните отношения между двете страни, да съдействам за развитието на туризма и инвестициите, да представям Литва в публични събития и срещи, да защитавам интересите на гражданите и юридическите лица на Литва, да поддържам тясно сътрудничество с литовските граждани в България.