Еженето - в Брюксел, мизерията - у нас

Всяко хлапе, което върви с батко си, се изкушава да се оплези на някой по-голям и по-силен от него. Батко ще го напердаши, ако стане напечено. Освободен от оковите на партийната дисциплина и предизборните стратегии, Росен Плевнелиев реши да поработи малко и за себе си. С поредната доза анти-руска реторика президентът заяви на аудиторията в Европейския парламент – аз съм един от вас и искам да остана някъде тук.

Някой сериозно ли мисли, че съдбата на Крим разяжда душата му в малките часове. Че вече няма да е президент – сам си каза. Че няма да реже ленти, както до преди пет години, е ясно. Да създаде някаква фондация е най-лесно, но едва ли го блазни. А за да открие академия за млади политици, май му е твърде рано. Речта, с която възхити верните си привърженици, ги накара отново да закършат ръце, какъв голям държавник губим. Докато спасяваше континента и света от „студения мир“,

Плевнелиев просто си заработваше точки за чиновнически пост в Брюксел. Той толкова изненада евро-номенклатурчиците с вербалната атака към „дестабилизаторите“ на общността, че Мартин Шулц не бе взел дори захарче в джоба си, за да му го подхвърли. Успя само да го обяви за смелчага, от което президентът ни е останал предоволен. Повечето в залата мислели като него, но нямали смелост да го заявят. Но нашият е безстрашен. Какъв героизъм се иска, за да се оплезиш на руснаците от трибуната на Европейския парламент. Какво да му кажат сащисаните чиновници в залата, освен, че е юнак. Те са възпитани и обиграни. От дипломатическа гледна точка това ежене беше напълно излишно и вредно, но какво от това. Борисов да се оправя с Лавров. Малко ли му вдигнаха кръвното с протестите за недостъпния тунел на Северната тангента, та и това сега.

Драматичните събития продължиха и на другия край на страната. В деня, в който стана ясно, че парите за пенсионерите скачат с 2,8% от 1 юли, криминалният свят отвърна с безмилостен удар върху пенсионната система. От пощата в Хасково бяха задигнати 2 милиона лева, предназначени за хората от третата възраст. Очертава се ясна тенденция, графикът на грабежите да се синхронизира с този за раздаване на пенсии. Журналистите допълнително паникьосаха старите хора с ненужните разсъждения, дали и кога ще си получат парите. Сякаш банкнотите са били нарочени само и единствено за Хасково и сега хорицата ще гладуват цял месец. Размирни времена, нищо не е сигурно. И на банкомат да си получаваш пенсията, пак има риск. Току виж някой младеж си забравил ПИН-кода и решил да изтръгне банкомата я с кола, я с конски впряг. Швейцарско правило ли? За пенсионерите има само едно решение – зимният сън. Природата го е решила за мечките, защо да не го приложи и с пенсионерите. Ако заспиват на Архангелова Задушница и се будят на Сирни Заговезни, без разходи за храна и отопление, ще кукуригат радостно с пет непокътнати пенсии в дебитната карта, които ще им стигнат до следващия зимен сън. Да не забравяме, че и социалната пенсия скача рязко с 3%. А пък 34% от българите искали следващият ни президент да е социално чувствителен, показва най-прясното допитване. Който и да е той, при делегираните му правомощия не му остава нищо, освен да го избие на чувства. Въобще не са верни внушенията, че българите сме безбожници и атеисти. Подобна кротост, каквато показва нашия народ по отношение на мизерния живот, който води, е присъща само на истински смирения вярващ.

Министър Москов пък спуквал от работа чиновниците си и една женица си докарала 10 бона за месец. Дано не ги е изкарала само с удряне на печати, че освен нея ще се спукат и носещите колони на министерството. А пък новите партньори на АБВ се скараха за отношението им към управляващите и бяха на път да разтурят парламентарната си група. Обаче се усетиха и БДЦ оцеля. Така запазиха стаята си, макар и с обща тоалетна, и служебните коли. Та колко семейства остават заедно, защото няма къде да идат…