21 август 1968

68-ма, на която аз съм съвременник започна с нещо много различно – в началото на януари се появи албумът на Бийтълс, Magical Mystery Tour /записан през ноември 1967г./, като предчувствие за предстоящото. /Годината завърши с друг албум на Бийтълс – The White Album/.
Това пише в профила си във „Фейсбук“ Огнян Дъскарев.

На 23 януари севернокорейците нападнаха в международни води американския военен кораб „Пуебло”, убиха един от моряците и плениха останалите. Освободиха ги след 11 месеца. Нападението остана без отговор, защото Америка беше заета във Виетнам - войната против комунизма в Югоизточна Азия.

На 30 януари започна виетнамската офанзива „Тет”. Това беше дълго подготвяна акция на Виетконг, която, обаче, се провали. Американската армия разгроми комунистическите партизани. И тогава се случи нещо изумително – победата на американската армия беше представена, като загуба от левите американски медии.
Пет седмици по-късно Джонсън се отказа от участие в предстоящите президентски избори.
След още една седмица М. Л. Кинг беше убит. Из цялата страна избухнаха разрушителни расови бунтове.

На 3 юни, радикалната феминистка Валери Соланас стреля в Анди Уорхол и го рани тежко, защото той я „контролирал твърде много” и възнамерявал да „открадне творчеството и”. На 5 юни, Сирхан Сирхан застреля Робърт Кенеди. Това беше акт с огромни последици, защото вероятно Р. Кенеди щеше да стане президент. В края на годината президент стана Никсън, също с огромни последици. В Европа настъпиха бурните пролет и лято на 68-ма.

Тази година беше съдбовна за света след войната, по значение сравнима само с 1989 г. През май френските студенти с насилие и кръв свалиха правителството на Шарл де Гол. По планетата се разнесоха лозунгите на студентите „До стената!”, „Не се доверявай никому над тридесет!”, „Долу войната във Виетнам!”, „Че е жив!”. Така френските студенти направиха чудесен подарък на Кремъл.

Съветите и съюзниците им се почувстваха силни, заради западната лява подкрепа и на 21 август Червената армия, подпомогната от най-верните си съюзници нахлу в Чехословакия, с 250 хил. войници, 6 хил. танка и 800 бойни самолета, за да убие Пражката пролет.
В края на август, дни след инвазията на Варшавския договор, в Чикаго на конференцията на Демократическата партия, избухнаха кървави сблъсъци между противници на войната във Виетнам и полицията. Това беше добре дошло за съветския блок – комунистите разтръбиха нашироко за „империалистическия заговор против прогресивните сили”, и така отвлякоха вниманието на собственото си население от нахлуването в Чехословакия.

На всичко отгоре левичарските организатори на сблъсъците в Чикаго имаха наглостта да „подкрепят” доблестните чехи и словаци уж против СССР, въпреки, че на практика помагаха на комунистите.
Нахлуването в Чехословакия, от което само след 2 часа се навършва точно половин век, никога не трябва да бъде забравено, заради миналото, но и заради настоящето.

Днес Чехия и Словакия са неразделна част от Вишеградската четворка – християнски, патриотични страни, които трудно, но успешно се борят против левия, антихристиянски диктат на Брюксел.
ЗАЩО ли ми се струва, че и днес Чехия и Словакия се съпротивляват на нова, невидима, но също така коварна инвазия?