Химическите оръжия на Сирия с неясна съдба

Докато съпротивата в Сирия стяга примката около лидера Башар Асад, западните сили се чудят дали диктаторът няма да изгуби контрол над опасните химически оръжия, което би позволило на бунтовниците да се сдобият със смъртоносен отровен газ. Сирия е една от осемте държави в света, заедно с Египет и Израел, които не са подписали Конвенцията за химическите оръжия от 1997 година. Това означава, че международните звена, отговарящи за този опасен въпрос, нямат право да се намесват там, пише Ройтерс.

Западните сили вярват, че Дамаск притежава най-големия световен запас на химически оръжия в света. Подозрението си вихри особено силно, тъй като режимът не е обявил официално с какъв арсенал разполага.

Вероятно Сирия има иприт (горчичен газ) - бойно отровно вещество с кожно-обривно действие, както и смъртоносния VX нервнопаралитичен газ. (До 1968 г. САЩ имаше 4400 тона VX - достатъчно да убие всичко живо на Земята, а Садам Хюсеин го използваше срещу противниците си). Асад държи VX като оръжие за възпиране на бойните ядрени възможности на Израел.

Сирийската армия обучава войниците да боравят с отворен газ, твърдят източници от американското и еврейското разузнаване. Неслучайно Израел засили производството на противогази.

Размирната ситуация в Сирия може да отслаби контрола над химическите оръжия, от което може да възползват опасни групировки, близки до екстремисти и радикални мюсюлмани. Не е изключено в отчаянието си да задържи властта, Асад да прибегне и до химическите оръжия, а не само до танковете. Възможно е сирийският диктатор да ги даде на малкото си останали съюзници – например „Хизбула“.

Според американския генерал Мартин Депси именно химическите и биологическите оръжия са най-голямата опасност в Сирия. Анализатори считат, че най-лошият сценарий би бил, ако средствата за масово унищожение попаднат в ръцете на „Ал Кайда“.

По време не режима на Муамар Кафади Либия също се сдоби с такива оръжия за масово поразяване, които сега се унищожават. 

Башар Асад е непреклонен да преговаря с опозицията, която назовава като „терористи“, опитвайки от повече от година да се задържи със сила на трона своята управляваща династия. Той прие мирния план на специалния пратеник на ООН и Арабската лига Кофи Анан,  който предложи  политически диалог, оттегляне на армията и танковете от градовете, незабавен и пълен достъп на хуманитарните работници, освобождаване на политическите затворници, свободно придвижване и пускане на чужди медии в страната.

Дамаск я прие, но още тогава мнозина определиха това като хвърляне на прах в очите и печелене на време. Примирието продължи едва ден, а ООН прати мисия от наблюдатели в кървавата страна, за да видят как се прилага мира.

Съпротивата срещу Асад, продълшаваща над година, струва 9000 убити, тълпа от бежанци, разрушения и международна изолация.