Горан Благоев пред ФАКТИ: Българската църква може изобщо да не реши за името на македонската

Преди дни Българският свети синод приветства вдигането на схизмата и влиза в общение с православната църква на Северна Македония. Това се случва след получени писма с молба на патриарсите Вартоломей и Порфирий, а въпросът за името на Православната църква на Северна Македония предстои да бъде разгледан. Какви последствия ще има от този ход? По темата говорим с историка, публициста и политик от „Републиканци за България“ д-р Горан Благоев. Ето какво сподели той пред ФАКТИ.

- Г-н Благоев, Светият синод на Българската православна църква взе историческо решение и прие вдигането на схизмата от Македонската православна църква. Какво означава това?
- Ако мога да конкретизирам, то Българската църква прие вдигането на схизмата, която вече бе вдигната от Сръбската патриаршия и потвърдена от Вселенския (б.р. - Цариградския) патриарх. Българската църква, като една от много православни църкви, приема това, което е решено очевидно с някаква договорка между Цариград, Белград и Сокопие. Спомняте си, че през 2019 г. Българската патриаршия окончателно изостави възможността да се изяви като Майка-Църква на Македонската архиепископия. Тогава тя посъветва клира от Повардарието: „Оправете се със Сръбската патриаршия, потърсете съдействието на Вселенския патриарх…“ И както виждаме това, което нашата църква поради своята немощ съветваше Македонската, се случи. Така че този ход на БПЦ не бих го нарекъл историческо решение, защото то е логично следствие на всичко онова, от което Българската православна църква се беше отказала. То е историческо за Скопие. За нас е поредното проваляне. Историческо щеше да бъде решението от ноември 2017-а, когато Българската църква каза, че се ангажира с решаването на македонския църковен въпрос като Майка-Църква на Македонската архиепископия и беше извървяла докрай този път - т.е. вместо в Белград, Македонската архиепископия да получи своята независимост в София. Тогава, както и сега, БПЦ нямаше нито потенциала, нито международния авторитет да поеме тази историческа задача. В момента нашата Църква получава последствията от всичко онова, което не можа да свърши.

- Това колко сближава двете църкви…
- Признаването на македонската църковна независимост е предпоставка за сближение. Не можем да не отчетем като позитивен факт вдигането на схизмата над МПЦ, защото се създава възможност клирици на двете църкви да имат общение в Светата литургия, което е кулминацията на едни братски отношения между църквите. Да припомня, че неофициално такива служения на ниво свещеници, на ниво епископи и включително на ниво митрополити често е имало. Настоящият патриарх Неофит, но в качеството му на Русенски митрополит, и покойният Врачански митрополит Калиник имаха обща литургия с македонски архиереи във Враца през есента на 1999 година.

- И идваме до болезнената тема по въпроса за името на Православната църква на Северна Македония. Българската православна църква отбелязва, че той предстои да бъде разгледан. Кое име ни устройва нас и кое не?
- Това е деликатна, проблемна тема. Сръбската патриаршия издаде томос, въпреки че не се знае дали има право да издава такъв документ, или не, че вдига схизмата и влиза в общение с йерархия, наречена "Македонска православна църква-Охридска архиепископия". Вселенският патриарх Вартоломей пък каза, че е готов да приеме църква, която има в името си единствено "Охридска архиепископия", но не съдържа прилагателното „македонска“. Това, естествено, обслужва гръцкия интерес - да се заличи името "македонски", "македонска" в исторически план, защото гръгоезичният свят смята македонското за свое наследство. Същевременно самата Македонската църква претендира да има историческа приемственост с Охридската архиепископия - в известна степен основателно, тъй като средището на тази църква и част от диоцеза ѝ е бил на територията на днешната македонска държава, която е диоцез на МПЦ. Същевременно тя е църква на Македония, а македонското общество не е съгласно от името ѝ да отпадне прилагателното „македонска“. Така че проблемът с името се оказва многопосочен - той не засяга само църковните отношения между Скопие и София, от които всъщност македонския клир най-малко се впечатлява.
Българската патриаршия, естествено, няма как да се съгласи и да приеме църквата в Македония да съществува единствено под името "Охридска архиепископия". Защото първоприемник и правоприемник на Охридската архиепископия е Българската патриаршия чрез Българската екзархия. Да не забравяме, че архиепископия с център Охрид нямаше да има, ако нямаше църква на Първата българска държава. Всъщност архиепископията на Охрид, Първа Юстиниана и цяла България, както е пълното ѝ име, е продължение на първата българска църква, но във Византийската империя след завладяване на Западните български земи. Тази архиепископия нямаше да я има с това име, ако император Василий II Българоубиец не беше заварил главата на Българската църква в Охрид и не му беше дал няколко грамоти, че запазва правата му и диоцеза му, както е било при царете Петър и Самуил. В историята няма "ако", но ако това не се беше случило за правоприемство от кого щеше да претендира МПЦ?
Не може да се отрече обаче и това, което споменах преди малко - право на приемственост има и Македонската църква, защото средището и част от диоцеза на средновековната Охридска архиепископия днес са на нейна територия. Така че проблемът е очевиден, но не неразрешим. Българският синод в бърз порядък трябва да излезе с позиция до целия православен свят и да изложи историческите факти за приемствеността си от архиепископията на Охрид и цяла България и да припомни, че тази приемственост е отразена, макар и със закъснение, в църковния ѝ Устав. След това, при добро желание, синодите в София и Скопие може да разговарят и да имат общо становище, че и двете църкви се явяват наследници на Охридската архиепископия - БПЦ като по-стара йерархия, а МПЦ като по-млада. Че имат и друго общо, духовно и канонично наследство - това на Българската екзархия. Това е нужният компромис, който София трябва да направи, ако не желае съвсем да изгуби своето влияние в Македония. Защото останалите поместни православни църкви малко се интересуват, че някогашната Охридска архиепископия е българско наследство - те приемат актуалния факт, йерархия с това име е призната за канонична и самостоятелна. Това напълно устройва и клирът в Македония. Така че, за да не сме съвсем губещи, трябва да сме склонни на компромис. Православният свят не е Европейския съюз, за да ни предлага план в наша полза, както беше с ветото върху преговорите за еврочленството на държавата.

- Ще може ли БПЦ да постигне това, което предлагате?
- За съжаление е малко вероятно. Българската патриаршия е с много нисък авторитет в православния свят. Ние нямаме български архиереи с висока богословска или канонична компетентност, каквито има в другите църкви. Президентът на Северна Македония Стево Пендаровски каза по адрес на БПЦ, след като тя заяви, че приветства признаването на Македонската църква, но ще разсъждава върху името ѝ: „Кои сте вие, че ще решавате нашето име…?!“ Прозвуча недипломатично, нагло и обидно. Но думите му съдържат истина. БПЦ наистина е "никой" в православния свят. Дори президентът на една малка Македония може да ѝ се подиграва - с основание. Българската църква е "някой" само за домораслите български политици и за пресметливите олигарси. И това, че нашите синодали казват, че ще решават за името на друг етап, разбирайте, че може да не го решат изобщо.