Зорница Илиева: В РСМ крият за напрежението между албанци и македонци

Зорница Илиева, международен анализатор, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Коя е хранителната среда на напрежение и конфликти на Балканите?

Е, Балканите винаги са били във фокуса на вниманието. Знаете как се казва обикновено за Балканите: буре с барут. Когато им трябва на големите сили, не казвам вече велики, защото те май се разделиха с това определение, не са никак велики, особено напоследък, но са големи и мощни, винаги са използвали региона, когато е трябвало да пламне някакъв или конфликт, или да имат влияние. Защото регионът е стратегически като географско положение и като близост до наистина важни пътища, които свързват континенти, да не говорим за проливите. Така че е нормално да обръщат сериозно влияние, Балканите са в стратегията на много от големите страни.

Не говоря само, примерно обикновено казваме “Русия с нейното влияние", “Турция с нейното влияние", на база на османското минало, което са имали тук, Османската империя. Говорим за Съединените американски щати, Великобритания, в миналото Австро-Унгария с много сериозно присъствие, Германия да не я пропусна и Франция нали, в никакъв случай не ги пропускам. Но и днес те са в центъра на стратегия, защото който владее Балканите, владее и подстъпите към Русия, които напоследък са важни. Нормално е, че този доклад на няколкото разузнавателни служби, те не са една в Съединените американски щати, беше изнесен пред Сената и пред Камарата на представителите в присъствието на тези не само пряко ангажирани с външната политика сенатори, но и много сериозни представители от републиканци и демократи с много въпроси и съответно с много констатации.

Особено любопитни са тези на Уилям Бърнс, шефът на ЦРУ, който защитава една линия, а той много добре познава Русия, защото е бил посланик там и това е нормално. Плюс това политиката, която се води напоследък или стратегията във външната политика на Съединените американски щати имат пряко отношение както към Русия, така и към Китай. Особено много за Китай има отделен раздел в този доклад. Не са само Балканите там, макар че нас, разбира се, този регион ни засяга много сериозно, това е нашият регион. Но в доклада много сериозно внимание се обръща на Израел, там се обръща внимание на новия световен ред, “много крехък за Съединените американски щати", това е по израза, който съществува в самия доклад.

Директно е казано и какво предстои на Нетаняху, например: че с неговата политическа кариера е свършено, че на него му предстоят избори с много протести на територията на Израел, главно в Тел Авив, при което може би ще има ново, но по-умерено правителство. Просто това са констатации, които разбира се, трябва с много внимание или както аз обичам да казвам, с подчертаване да се следят. Сега, що се отнася до Балканите, там се обръща сериозно внимание. Започва се, разбира се, с Косово и Сърбия. Защото това е стар конфликт, Сърбия все още официално отстоява позицията, че няма независимо Косово и прави всичко възможно да подкрепя сръбското малцинство в северната част на Косово, буквално ги издържа тези хора. Плаща им заплати, защото трудно се живее. Те бяха няколко стотин хиляди, стопиха се до 120 хиляди, в момента са някъде около 50 хиляди.

Имате предвид сръбското малцинство?

Сръбското малцинство на територията на Косово, което продължава да живее там, за тях говоря. Там, разбира се, конфликтите не спират. Нормализацията на отношенията между Прищина и Белград е тема, не само във Вашингтон и в Брюксел, но все още не успяват в този процес независимо, че имат специални представители за Балканите и специално за нормализацията на отношенията тези важни в днешно време столици трудно могат да постигнат резултати, такива каквито им се иска. В Белград все още не признават или се опитват да изтъргуват, казвам го в прав текст, евентуално признаване на независимостта на Косово срещу Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Поради което другата тема на този доклад е точно Босна и Херцеговина.

Да, защото там като основен герой е посочен лидерът на босненските сърби Милорад Додик.

Пречел той с всичките си стъпки, които предприема и оспорва лидерството на международния фактор, който е там – гласи констатацията на доклада. Вие знаете, че ако няма войски на КейФОР там много трудно ще се справят. Това е държава на магия. Каквото и да говори Урсула фон дер Лайен, която във вторник обяви, че Босна и Херцеговина започва присъединителния си процес към Европейския съюз, всички знаят, че това е политическо решение, че е поредният натиск върху Белград. Защото започването на този процес би дало възможност Сърбия отново да бъде изолирана или да се упражни върху нея натиск като следваща стъпка: ако тя иска членство в Европейския съюз, трябва да признае независимо Косово, тоест, да последва съдбата на Босна и Херцеговина.

Сега там в доклада се казва, че Додик до такава степен е радикален в своите изказвания, че може да предизвика съответни реакции от бошняците, тоест, от мюсюлманите на територията на Босна и Херцеговина и там да възникнат етнически напрежения, едва ли не конфликти. Това за Додик е нормално, той получава много сериозна подкрепа, като казвам подкрепа, включително финансова и от Русия, и от Китай. Китай има много сериозни инвестиции в Босна и Херцеговина, има сериозни инвестиции в Сърбия. Тази скоростната жп линия Белград - Будапеща, тя е от Китай.

С китайски инвестиции.

Така че освен от Китай, там има много сериозни инвестиции и от Турция, специално за Санджак. В Босна и Херцеговина Турция също има своето влияние. Без да ги споменават конкретно в този доклад външните сили, те избягват да споменават Турция, тъй като в момента САЩ и Турция имат много деликатни отношения. Външният министър на Турция Хакан Фидан току-що се завърна от Вашингтон и много любопитни разговори е имал там. И много сериозни ангажименти са поети от двете страни със стремеж за нормализация на отношенията.

Така че избягват такива крайни оценки да посочват конкретно, но като се казва “външни сили", обикновено се има предвид Русия, без да се акцентира върху факта, че самото съществуване на Косово като държава се дължи изцяло на сценарий или политика, която проведе Вашингтон. И най-голямата военна база на Балканите и в Европа се намира на територията на Косово - Бондстийл. И обикновено се забравя, че там има от порядъка на 25-30 хиляди военни. Така че това е регион, който наистина е зареден с напрежение. Като говорим за това, което е в доклада, там например не се обръща внимание на Република Северна Македония, но предвид нашите не само отношения, но както ние сме свикнали да казваме “болката на България" или “старата кауза на България", защото нова такава нямаме, но там също има събития, които пряко засягат интересите на страната ни, особено пък напоследък, засягат включително достойнството и честта им.

Ако имаме време, аз ще спомена нещо съвсем конкретно по този повод. И интересното е, че в този доклад не срещнах някакво развитие на тази тема, но тя за нас е много важна. В Македония предстоят президентски и парламентарни избори, кампанията е в ход и България, и чувството на негативизъм, и “езика на омразата", както свикнахме да казваме се използват във вътрешен план.

Те са в центъра на кампанията.

Разбира се, в центъра на кампанията и от двете основни политически сили, които се борят не само за президентския пост, а и за мнозинство, за спечелване на парламентарните избори. Разбира се, повтарят се събития от предишните президентски избори. Кандидатът например на управляващата доскоро Социалдемократическа партия, казвам доскоро управляваща, защото в момента има служебен премиер, беше доскоро титуляр на поста президент - Стево Пендаровски. А от другата страна е проф. Гордана Силяновска, която е представител на ВМРО-ДПМНЕ.

Цялата кампания едва ли не протича на база България. Пендаровски е много краен в изказванията си. В няколко интервюта той говори за македонско малцинство, за малтретирано от 70-80 години от страна на България на съществуващото според него македонско малцинство у нас. Че те са подложени на натиск, на малтретиране, точната дума, която използва с една насмешка към политиката на София, където казва: “Все още Бойко Борисов е факторът и към него трябва да се обръщаме, за каквото и да става въпрос". Даже толкова е убеден, независимо от позициите на България, които не са изразени напоследък ясно и категорично от страна на нашето външно министерство.

И реакциите са такива, които или са закъснели или никой не им обръща внимание. Примерно, извикването на посланика на Република Северна Македония във външно министерство с обръщане на внимание във връзка с тези изказвания, които наистина са обидни и засягат достойнството на държавата ни, изобщо няма никакво отражение в Скопие и не се имат предвид, напротив.

Сега аз бих искала въз основа на вашето експозе да ви задам въпроси. Най-напред, освен посочените, акцентираните в доклада Косово, Босна и Херцеговина, други горещи точки има ли, в които като фактори да играят и вътрешно държавни конфликти?

Сега, аз не знам до колко играят като влияние, но например наскоро в Албания се откри първата голяма военно-въздушна база на НАТО, тоест, присъствие на американски войски. За 50 милиона построена, на 80 км от Тирана, на едно старо летище. Там обикновено САЩ или НАТО използват стари - изградени вече военни структури.

Инфраструктура, да.

Да, инфраструктури военни. И там ще бъде разположен огромен контингент. В същото време точно тази Албания преди години прие около 1000 муджахидини по молба на САЩ и те продължават да присъстват на територията на Албания. А сега от страна на Албания подписа Еди Рама, премиерът на Албания, подписа с Мелони, премиерът на Италия договор да изградят 2 или 3 бази за мигранти, които срещу заплащане Италия ще изпрати в Албания. Нали разбирате, че това е огромна маса, мисля, че бяха по 3000 на месец, доколкото си спомням, може и повече да са. Чрез това, нали знаете, че се насища региона с, аз ги наричам пришълци, но това са хора, които са мигранти, които са бежанци, ние не можем да ги знаем, какви са.

Но обикновено са хора, млади мъже, пълни с енергия, това е едното. От друга страна Тирана никога не забравя подкрепа и я дава както на албанците в Република Северна Македония, така и в Косово. Дурас, пристанището Драч, както е старото му българско наименование, е пристанище на Косово, тоест от там започва старата идея за Велика Албания и обединението на албанския фактор на Балканите, което се поддържа от Турция, има го специално в тяхната доктрина за външна политика. Може да не стои на дневен ред с днешна дата, но то съществува в техните стратегии точно като стратегия и се работи в тази посока бавно, методично. Виждате какво става и в Република Северна Македония, Османи например, който е външен министър...

Той е сега един от кандидатите за президент.

Кандидат на партията, която беше коалиционен партньор на ...

СДСМ.

Точно така. И който с такава ирония говори за България. Не забравяйте, че той имаше тук дълга ръка, включително и в Министерския съвет, така че доста сериозна информация събираше пряко от София във връзка с политиките на Република Северна Македония по отношение на България.

Коя му е била дългата ръка в Министерския съвет?

Весела Чернева, разбира се. Това го обяви ДАНС, не аз, и те го изнесоха пред Народното събрание, но както виждате последствия няма. Но той например, сега си позволява във връзка с това, че така или иначе съществува един договор от 1999 г. между тогава Република Македония и България. Любчо Георгиевски, техният премиер и Иван Костов - нашият премиер са го подписали - в който се казва черно на бяло, че “Езикът, който се ползва от двете страни, това са конституционните езици, че идентичността се определя такава, каквато е посочена в историята". Тоест, един справедлив прочит на общото ни историческо минало.

Османи с ирония казва: “Това не може да бъде договор, който ние да го имаме в предвид". Тоест, един външен министър оспорва официален документ, ратифициран всъщност от двете правителства. А пък Пендаровски казва: “Каквото и да правят в София, когато стане въпрос за нашето членство в ЕС, ще ги извикат отвън да изпият едно кафе и въпросът ще бъде решен". Той, разбира се, визира случката с Орбан, когато го извикаха да пие кафе и решиха там това, което е решено в Брюксел по отношение на помощите за Украйна или каквото и да било.

Самият Брюксел дава примери, как се решават въпроси, които се налагат, в случая включително мога да кажа и силово. А и Урсула фон дер Лайен по такъв начин подкрепи Скопие във връзка с присъединителния процес, като каза: “С отворени обятия ви чакаме в Брюксел, с езика, с идентичността, с историята, която имате. И вие сте нашият 31-ви, не знам си кой член на ЕС". А реакция от страна на София няма ни-как-ва.

Искам да ви попитам и в тази връзка нещо друго. Защо претърпя множество неуспехи ангажимента на ЕС за разширяване? От срещата на върха в Солун през 2003 г., 20-21 години по-късно този процес не е мръднал. От една страна стоят декларации, ангажименти, обещания, красиви слова, но реално действията какво показват? И изобщо Западните Балкани...

Визирате само Македония?

Не само Македония.

Защото ние влязохме след 2003 г. и с Румъния, пак политическо решение, вие знаете.

Говоря предимно за Западните Балкани, основно за Западните Балкани.

Принципно Западните Балкани не са готови за това членство. И не са готови да приемат условията, които трябва да се изпълнят, за да бъдат член на ЕС. Губиш част от суверенитета си, водиш политики при условията, които се налагат от Брюксел. А на Балканите малко по-различно стоят нещата. Няма народ на Балканите, който да приеме тези, включително и България все още се съпротивлява ЛГБТ, да не казвам другите думи, нали. Тези модерни политики, които визират определени малцинства и ги издигат в култ. Това много трудно пробива, а е едно от условията.

Плюс това, примерно една Сърбия, която също е от Западните Балкани, не подкрепя санкции в Русия и не иска да прекъсне връзките си с Русия и Китай. Икономически ползи, всеки гледа интересите си, но това е условие за членство в ЕС. Въпреки, че други глави има отворени, специално при Сърбия, не може. Сега най-близо до това членство е Черна гора, разбира се. Но тя вече като член на НАТО по-лесно е някак си там. Първо стават членове на НАТО, после на ЕС. Вижте за Босна и Херцеговина някак си това се обърна, първо се поиска от Брюксел да станат членове на ЕС, пък за НАТО нито една дума, защото знаят, че това просто няма как да мине. Няма да бъде подкрепено, населението няма да го подкрепи.

Каквото и да говорим, в Република Сръбска влиянието на Белград е 100-процентово. И там също Белград влага много средства, и финансови, както и в Северно Косово за сръбското малцинство, така че това изтощава икономиката на Белград. И те не винаги могат да се похвалят, както се хвалят напоследък, с превъоръжаването на армията. И наистина, сега в сравнение с нашата, да руско оръжие имат, но имат и самолети, които са френски. Тоест, не е само по линията на Москва. Така че опитват се да балансират по начин, по който все пак да следват някаква лицеприятна за населението политика, говоря във външен план.

Вие питате: има ли други етнически напрежения? Ами аз мога да кажа, че в Република Северна Македония, въпреки че не се пише и не се говори, има напрежение между албанския етнос и македонците, тоест при православното население напрежението е до толкова, доколкото православните македонски граждани не могат да приемат ситуацията. Аз съм говорила с редовите хора, аз не говоря с управляващите, те имат своите политики, имат своите изкази антибългарски. Сред населението няма такова нещо, те повечето имат роднини на територията на България и разсъждават по-различно. Не случайно се казва, че близо 2 милиона граждани на България са наследници на родове от Егейска и от Вардарска Македония и това никога не трябва да се забравя. Но те например казват, те са неграмотни, необразовани, обаче им дават позиции в местната власт и на национално ниво.

Албанците имате предвид?

Албанците да, точно такива настроения. Тези настроения съществуват и в Тетовска Македония, както обичам да казвам, тоест това, което е Западна Македония, там вече православни македонци почти няма. Там се веят албански знамена, там са джамиите на всеки 100 метра, там си имат университет, изграждат си свои кадри. Тя е сякаш разделена тази държава, това трябва да се признае. Въпреки че и албанците се изселват, говоря за гражданите на Република Северна Македония и по света, както и православните. Нарочно не казвам македонски граждани, само защото там и сърби живеят. Колкото и да се стремят да казват, че няма българи - има. Няколко хиляди са се декларирали по официални техни данни.

А това, че доста много имат български паспорти, това е все пак другия въпрос, много болезнен за нас. За мен болезнен факт е, че нашата държава не успява да води политика, която наистина да не ни унижава. Не успяха да съхранят културните клубове, които се създадоха. Не успяха да се преборят да се съхранят имената на тези клубове, защото тук в България има хора, а те явно работят в чужд интерес, които оплювайки, примерно един българин, защото той е не само българин до мозъка на костите си, историческа личност като Иван Михайлов, те го плюят, казват че е предател, че е фашист, говоря за хора от България. И по този начин палят съчките на това, което приеха като закон в Република Северна Македония, че нямат право да си кръщават имената на клубовете с Цар Борис Трети, когото не само ние, Вардарска Македония е нарекла Обединител. Те така го наричат царя-Обединител. Вижте, в такива дребни неща проличава политиката, която се води. Сега се жалваме, че Историческата комисия не работи, че нищо не е направено.

Блокирана е.

Блокирана е така хубаво от македонска страна. Ясно, интересно защо Преспанското споразумение беше изпълнено точка по точка. И табелките бяха махнати от тези паметници - елинските, които си ги бяха присвоили от Скопие. Всички условия, които поставя Гърция, включително и смяната на документите им, за което им дадоха срок от няколко години да пише “Република Северна Македония", а не “Република Македония", нали. Всичко това се изпълнява точка по точка, защото договорът им е много подробен, този Преспанския.

А защо е пренебрежението към България?

Много интересно защо? Защото те взимат нашето минало, нашата история и защото там работят наистина чужди сили. Аз примерно веднага ще ви задам въпроса - защо ще се изгражда и е взето такова решение при последната среща Мицотакис - Вучич, която беше в Белград, за построяването на скоростна железопътна линия, продължение всъщност от Будапеща – Белград надолу към Ниш, Скопие, Солун, Атина. А нашата жп линия, започната още по времето на Цар Борис Трети, стои до нашата граница при Гюешево и не е мръднала. Една магистрала нямаме до Скопие.

Какво влияние да упражняваме? Или кой да се застъпи за нашите интереси? За държавите от ЕС и САЩ този път, който е Гърция - Македония към Европа, той е много важен и във военно, и в стратегическо отношение и те поддържат точно това. Не ги интересува връзката Черно море - Адриатика, тоест София - Скопие, която свършваше в Албания, в град Вльора. Не им представлява интерес. Може би сега, след като Черно море го включиха в стратегиите си за много важна точка във военните политиките и външни на Североатлантическия блок, може би тогава ще има някакво раздвижване.

Но София не умее да отстоява свои позиции. Примерно, тя да финансира, както се казва сама, построяването на магистрала до Скопие. А не да си играем на тази прословута въздушна връзка, която стана смешна, за някакъв си половин час за придвижване. И един читав път, една железопътна линия сами да ги финансираме, защото тогава, като има такива пари дадени, те ще се изплатят в бъдещ период. Ама сме нямали сметка. Защо да нямаме сметка? Това е влияние, това е да можеш да седнеш на масата, когато се събират балканските страни на равна нога и да отстояваш позиции. Сега те се събират, но България не присъства.

Как посрещнаха новината за Босна и Херцеговина в Белград?

Въздържано. Въздържано, в смисъл те много добре знаят, защо се прави това, защо точно в този момент? И че това е натиск върху Белград и ще търсят начин за отстояване на позиции или ще търгува Вучич, ще търгува срещу нещо. Винаги такава е била сръбската политика още от времето на Тито. Ние обикновено я наричаме “да седиш на два стола". Напоследък той сяда ту на единия, ту на другия стол, защото такива са обстоятелствата в днешната геополитика. Никак не му е лесно, но той го е заявил и при последните си избори, за които каза, че са последните в политическата му кариера. Интересно, балкански лидери като него и Ердоган, между другото, Вучич с Ердоган е в блестящи личностни отношения...

Между другото и Ердоган каза същото за предстоящите местни избори в Турция, че са последни. Но веднага от неговата партия коментираха, че е възможно при промяна на закона, на съответни членове, Ердоган да има право на още един мандат.

Това няма проблем да стане. Въпросът е, че той го използва много пъти, че това са му последните избори, даже при предишните избори, които бяха за президент, каза, че това са последните. Преди това при парламентарните – по същия начин каза: “Аз за последен път участвам". Това е начин да накара по-голямата част от турското общество, които винаги гласуват за неговата “Партия на справедливостта и развитието" така да кажат: “Ей, като за последно нека всички да отидем и да го подкрепим". Начин, стимул, остен, както се казваше едно време, мотив да си дадат гласа отново за Ердоган или за неговата партия. Тези избори са важни, местните, които предстоят в Турция на 31 март. Аз бих искала да се спра на тях, защото...

Преди това бих искам да ви задам няколко други въпроси и ще отидем на изборите в Турция. Виждате ли връзка, за мен това е много важен въпрос, между предупреждението от годишния доклад на службите на директора на Националното разузнаване на САЩ и новината, която съобщи Урсула фон дер Лайен за европейско членство на Босна и Херцеговина?

Разбира се, че има връзка. Разбира се, когато Вашингтон каже нещо, Брюксел се съобразява. Плюс това никога не забравяйте, че лидерите в Брюксел, които в момента, а те са заявили желание и за следващ мандат, те са поставени от Демократическата партия. И по-голяма част от изказванията им на тях са срещу възможността Тръмп отново да се настани в Белия дом. Защото те знаят много добре, че при смяна на караула в Белия дом, както се казва, може да има персонална смяна, която ще ги засегне в личностен план. Но тук специално за Урсула фон дер Лайен и нейните изяви в тази насока, не забравяйте изказването на френски комисар.

Френският еврокомисар Тиери Бретон.

Който изнесе факта, в София, разбира се пълно мълчание, защото Бойко Борисов и Габриел са подкрепили с две ръце кандидатурата на Урсула фон дер Лайен като председател на Европейската комисия, но той каза, че самата Европейска народна партия е била в разнобой в подкрепата си. И много по-малко са гласували за нея, отколкото са очаквали. Защото има много материали, които излизат в западната преса за корупционни практики, за политика, която е зависима, за това, че тя се съобразява предимно, примерно с решенията на Макрон.

А сега излизат информации, че Макрон, който, е работил преди да стане президент в банка на Ротшилд и стана президент на Франция, че се създава в англосаксонският свят под егидата на Ротшилд за война с Русия, на НАТО с Русия, и това не се крие. Защото признанията, примерно на Сикорски от Полша, който казва: “Натовски войски на територията на Украйна, които воюват срещу Русия, има". Вчера се съобщава как са унищожили руснаците на “Пейтриът" две системи, които са антиракетни. Ами те са избили там американските военни, които ги обслужват. Защото тези системи са сложни и те се обслужват или от английски офицери, или от американски.

Те не са ги дали да се обслужват от украинци, които не са обучени на такива сложни, нови и модерни системи. Тоест, де факто присъствието на натовски сили, дали ще са англичани, дали ще са французи или американци, то съществува. Въпросът е официално да не се обявява такава война, която ще е пагубна за света. Така че има връзка между решенията, които се взимат, съобщени от Урсула фон дер Лайен, дали само в Комисията или изобщо е решение на ЕС като цяло или е съгласувано с останалите държави за Босна и Херцеговина, разбира се, че има връзка. Защото ви казах, Босна и Херцеговина е държава на магия, защото тя функционира много сложно.

Това са три такива части, от които всеки самостоятелно действа, имат си отделни парламенти, отделни министерски съвети, отделни министри. Пък после са на национално ниво, пък после питат представителя, който е на Европейския съюз, какво да правят. Много е сложна системата и всеки си има своята политика. Хърватите имат своето влияние и искат там да имат по-голяма представителност. Бошняците пък се опират на Турция и искат също да водят бащината дружина. Република Сръбска с представител Додик, нали разбирате чии интереси в крайна сметка защитават, но зад него стои цяла Република Сръбска. Те гласуват за него масово.

Така че много е сложна ситуацията. И ти в този момент, в една такава ситуация да предлагаш членство… Те влизат с всичките си конфликти, които имат, започват преговорен процес. Сега, в момента, когато виждате как е разтърсен Брюксел и то в навечерието на избори. Избори, за които не се знае, как ще приключат. Вижте, какво стана в Португалия, крайно дясна партия взе над 18% и ще има свои представители в Европейския парламент. Преди това беше Нидерландия, там е Орбан, там е Льо Пен с нейната партия, там е Салвини от Италия, тоест едни такива десни партии. Ние ги наричаме крайно десни или радикални, които подкрепят политиката, която очакват да води Тръмп. И тук веднага правя връзката.

Защо според вас отиде Орбан при Тръмп, в неговото имение във Флорида, и в същото време организира през април месец среща на републиканците, къде? В Будапеща. Републиканците от САЩ в Будапеща. И двамата явно в тандем, единият нарича другият, че е фантастичен лидер, политик Тръмп за Орбан. А Орбан казва, че това е единственият ключ за мир в световен мащаб, за Тръмп. В същото време Байдън веднага се изказа за тази среща Тръмп - Орбан, че Орбан е диктатор и Будапеща си позволява да извика американския посланик и да му връчи нота, не да му иска обяснение или да му направи забележка. Връчва нота за недопустим такъв изказ от страна на президент и то на държава като Съединените американски щати.

Те не могат да го приемат и категорично отхвърлят. Виждате колко са сложни ситуациите в геополитиката. И тук вече такова снишаване или прилепване към една страна не носи дивиденти, защото не се знае, как ще се развиват събитията. Защото не забравяйте, сега, когато беше Общото събрание на китайските народни представители, в доклада и на Син Дзинпин и на Вани, там имаше едни ключови изречения, в които се казва, че сътрудничество с Русия е на най-високото ниво, което изобщо са имали в историята. А в тези доклади, с които започнахме нашият разговор, там се говори специално по отношение на Китай и Русия, защото особено внимание им се обръща.

Там се казва, че “Китай икономически подпомага Русия точно в този момент" и позволява износа на стоки двойна употреба, които всъщност помагат на Русия във войната с Украйна. Така че винаги трябва да се обръща внимание, че има много гледни точки. България трябва да намери своя път, който аз не казвам баланс, но който да следва едни национални интереси за оцеляване. Защото тези дебати, които в момента се водят у нас, във връзка русофили-русофоби, американофили-амриканофоби, това са теми, които всъщност са се водили 1939-1940-1941 г. към кой блок да се прикрепи България в предстоящата Втора световна война.

Тогава германофилите са надделели, по една много такава причина, която са изтъквали, не само тази разбира се. Че единствено Германия се е съгласила при победа във войната да предостави Егейска и Варданска Македония на България, защото това са етническите граници на България. Сега дали е така и дали изобщо са имали такива намерения в Берлин, това е друга тема. Но да кажем, с това са оправдали решението си. После, когато се гласува за т.нар. “символична война", която се обявява на САЩ и Англия, Великобритания, няма указ на царя. Само има една резолюция на парламента ни, всички са ръкопляскали, всички са били “за" обявяването на такава война. И даже има останала една такава реплика на Борис Трети, с която той казва: “Е, поне да не бяхте ръкопляскали така масово". Защото си е давал сметка, че има последици, за които не може в даден момент да се преценят точно. И трябва много внимателно да се процедира.