Картофите и свободата

Коментар на Венци Мицов за Lentata.com

Вчера полицията залови 20 килограма картофи!

Това, скъпи приятели, е новината на десетилетието.

Това е не новината на десетилетието, а новината от последния четвърт век.

Вчера полицията залови 20 килограма откраднати картофи и сложи край на битовата престъпност у нас.

За да се случи това в понеделник сутринта, пред камерите на всички телевизии у нас около 10 коли на жандармерията тръгнаха на турне из малките населени места, защото ТАЯ ПРЕСТЪПНОСТ НЕ СЕ ТЪРПИ ВЕЧЕ, БЕ!

И само 2 дни по-късно картофите са в безопасност.

Сега клетите хора от село Горно Уйно ще могат да насадят картофите. Догодина от тези 20 кила ще се родят 50 кила. После 120, после 400 и така до края на мандата на кабинета Орешарски ще има добив на около тон картофи.

При средна цена от 50 стотинки за килограм това означава, че бъдещето изглежда охолно, богато и достойно...

Браво!

Само на мен ли ми се струва, че това, което от няколко дни се случва по отношение на телевизионно-полицейското риалити „Да преборим битовата престъпност“ е един изключителен срам?

Или просто аз съм черноглед?

Но да продължим нататък. Вчера сутринта по някоя от телевизиите (вече бъркам българските телевизии, толкова кадри се преляха от една в друга, че често не знам какво точно гледам) поредните майка и татко с болно детенце, унизени и уплашени, помолиха за помощ.

Поредното българско семейство, което си плаща данъците, здравните осигуровки и всичко, каквото там е измислила държавата, се оказа в ситуация, в която, когато изпадне в беда, просто получава отговор – „Оправяйте се, нас това не ни интересува!“

Знаете ли? В последната година поне 50 такива случая минаха покрай мен. Поне 50 съдби, оставени на бездушното отношение на някакви чиновници, назначени от партийната квота на поредното „велико“ българско правителство илюстрираха, че у нас хората са просто „статистически единици“, които, след като си заминат, просто биват изтрити от тефтера с „гласоподавателите“, за да бъдат заместени от поредните такива.

И кой знае защо се сещам за един човек на име Ангел Ангелов от Сушица.

Помните ли кой е Ангел Ангелов? Едва ли. Беше преди събитията през февруари миналата година. Оттогава много вода изтече, няколко правителства се смениха.

Ангел Ангелов от Сушица бе служител във ВМЗ – Сопот.

Човек, който, заедно с колегите си, не бе получавал заплата от няколко месеца. Стачкувал. Нищо не се случило. Накрая, на 31.12.2012 година отишъл да издаде документите си, защото се пенсионирал. На 59 годишна възраст. И точно след като издал всичко, унизен и неполучил стотинка за новогодишните празници, човекът получил инфаркт.

Предполагам, че сте забравили тоя случай.

Предполагам, че този случай е потънал някъде сред историите за заловения крадец на картофи, сред историите за дълбокия катарзис и дълбоката интровертност, сред окупационните стачки и назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС.

Но за мен този случай е много по-важен от цялата ни нова история.

Този случай показва едно – държавата, скъпи приятели, не ви иска.

Тоест – тя ви иска, докато сте глупави да работите за нея, да си плащате данъците, да сте здрави и да не я занимавате с дребните си проблеми.

Какво, като си плащахте социалните и здравните осигуровки?

Какво, като си плащахте парното и тока?

Какво, като участвахте в приватизацията, цифровизацията, демокрацията...

Какво от всичко, което ви се е случило до момента, щом като днес, на 12.02.2014 година, ако някой попита произволен жител на Исперих – „Бате, с какво се промени животът ти в последните години“, то жителят на Исперих ще отговори – „Ами, полицията вчера залови крадец на 20 килограма картофи!“

Не ме разбирайте погрешно – картофите са изключително важни за родината ни. Картофите са евтини, хранителни, с тях могат да се приготвят огромно количество ястия.

Когато не ви платят заплатата, вместо да зарадвате семейството с кюфтета от месо, можете да спасите положението с картофени кюфтенца.

Картофите имат своето място в най-новата ни история. И ако смятате, че преувеличавам, помислете си – всяка втора мутра през 90-те години се казваше „Компира“.

Не знам на кое място сме по производство и консумация на картофи, но днес излезе едно европейско изследване, според което сме на 100-тно място в света по свобода на словото.

И слагам бас, че в консумацията на картофи сме на доста по-челно място.

Така че да не омаловажаваме картофите.

Да не омаловажаваме и акциите на жандармерията.

А ако ви дразнят, те така или иначе ще престанат след 2-3 дни. Просто полицията у нас има съвсем друга работа – да подслушва, да пази парламента от протеста и да си поръчва химни от Веско Маринов.

Социалната система има други функции – да раздава по 3 лева на пенсионерите, които са имали това нещастие да доживеят преклонна възраст в България.

Здравната система има друга задача – да отказва лечение на всяко болно дете, защото нейната функция е да кара хората да се молят на колене за здравето на децата си.

А ролята на управляващите е проста!

Това са 2 враждуващи помежду си мафиотски организации.

Всяка от тях идва на власт не за да направи нещо за вас.

Всяка от тях идва на власт, за да се разправи с другата групировка.

Ако не сте го разбрали, толкова по-зле за вас.

И понеже често ме упреквате, че съм прекалено черноглед, искам да завърша така.

Ако Албания е пред нас по свобода на словото.

Ако Борунди е пред нас по качество на образованието.

Ако Тибет е пред нас по продължителност на живота.

Ако Монголия е пред нас по качество на здравеопазването.

И ако Сомалия е пред нас по милосърдие и солидарност...

То тогава за какво ни беше всичко това, което ни сполетя през последния четвърт век?

И ако не можете да си отговорите, то аз ще ви помогна!

Всичко това беше, за да можем да заловим най-накрая тоя крадец на картофи!

Сега очаквам процес, на който да го видим кой е тоя мръсник.

А после, когато жандармерията се прибере в София, всичко ще тръгне с нова сила – напред и нагоре.

Защото картофите са свобода!

А ние...

Ние сме идиоти!