Васил Тончев пред ФАКТИ: По-умно можеха да изиграят ситуацията хората, които седяха зад Горица Кожарева

Президентството продължава конституционната процедура по назначаване на служебно правителство. Държавният глава провежда срещи и разговори с определените в основния закон лица, които могат да бъдат назначени за служебен министър-председател. В каква посока се движим… Пред ФАКТИ говори социологът Васил Тончев.

- Г-н Тончев, на един човек - визирам вътрешния министър Калин Стоянов, ли става заложник държавата?
- Някак така се оказа.

- Защо Калин Стоянов беше приемлив, когато беше предложен за МВР министър като част от кабинета на Димитър Главчев, а сега не е…
- Просто са силни подозренията, от една страна, че е близък с Делян Пеевски.

- То вече не се подозира, защото Делян Пеевски лично каза, че ще го кани за водач на листа, ако бъде махнат от МВР…
- До този момент това бяха подозрения, които не можеха да се разсеят, и от тази гледна точка напрежението се вдига около него.

- Какви са изходите от тази ситуация…
- Различни предложения имаме. Бойко Борисов предложи вариант да остане Димитър Главчев като служебен премиер, а Калин Стоянов да бъде сменен. Лично аз не виждам, че това по някакъв начин ще промени ситуацията. Другият изход е парламентът да се намеси и политиците да решат, което е и най-легитимното, да попълнят овакантените места, измежду които може да избира президентът за служебен министър-председател. Но аз мисля, че много трудно ще бъде постигнато това, защото партиите в парламента в момента са като „орел, рак и щука“.

- Но ще има ли време да се допълни „домовата книга“, за да има по-голям избор президента?
- Това са легитимните процедури - да се назначат постоянни представители на различните позиции и на тази база президентът да избере следващия служебен министър-председател, на когото да връчи мандат. След като ГЕРБ казаха, че няма да участват в такива разговори, от ДПС на Пеевски също казаха, че няма да участват… Останалите са едно крехко мнозинство, което трябва да заработи в синхрон. Но как ще заработи, примерно, „Възраждане“ с ПП-ДБ? Мисля, че това е много трудна задача.

- Петър Чобанов - в качеството си е подуправител на БНБ, също изрази желание да бъде служебен премиер. Той възможна опция ли е?
- При Петър Чобанов ще видим аналогична с Калин Стоянов реакция спрямо него.

- Раздорът в ДПС как очаквате да рефлектира върху изборните резултати?
- Като цяло изборната картина очаквам да бъде същата, а разделението в ДПС ще доведе и ще се отрази върху в резултата на самата партия. В периода на демократичните промени у нас ДПС винаги са играли централна роля на балансьор. Но сега най-вероятно ДПС ще участват с две листи, защото там разделението е много дълбоко. На тази база резултатите ще бъдат много ниски и на двете формации.

- Това означава ли нова възможност за ПП-ДБ по някакъв начин да си върнат електорат?
- По никакъв начин. При всички останали партии очаквам да си потвърдят резултатите, които имаха на последните избори. И тук може би идва смисълът на тези избори какво ново ще ни предоставят. Виждаме разделението на ДПС, иначе няма нищо ново. Може би при БСП има едно обединение, което ще даде малко по-добър резултат, но това също не очаквам да се отрази на цялостната картина.

- И вие казвате, че нови избори няма да дадат нещо ново, но виждаме какви процеси текат в ДПС. Това е ново. И изобщо в цялата политическа ситуация след всеки избори избори нещо ново все пак се случва?
- Новото сега е разцеплението на ДПС, но това не е нещо, което може да промени цялостната картина. Просто няма нов политически играч, които да събере надеждите на хората, че нещата ще тръгнат по-добре, в по-добра посока. Партия на президента е потенциален такъв политически играч, но виждаме, че в момента той си държи на поста. А друг нов такъв субект няма и не се задава на хоризонта.

- Реакцията на президента Румен Радев спрямо Калин Стоянов можем ли да кажем, че беше очаквана?
- Да, защото позициите бяха много твърди и от двете страни. Много по-гъвкаво можеха да го изиграят тези, които седяха зад Горица Кожарева, и по-умно. Можеше просто в нейния списък да се сложи един от заместниците на Калин Стоянов в МВР, което щеше да се приеме, а реално нищо ново нямаше да има в ситуацията. Така хората около Кожарева щяха да си постигнат нещата, но това твърдо заставане зад името на Калин Стоянов взриви обстановката.

- И реално изпаднахме в ситуация, в която не се знае кога ще имаме избори. Процедурата може да се отложи доста във времето?
- Тук вече не мисля, че нещата ще се проточат, но ще е добре да прескочим датата 5 ноември, когато са изборите в САЩ. Защото много от нещата, говоря в световен план, а това рефлектира и върху нас, след това ще са различни.

- Имате предвид това, че има значение Доналд Тръмп или Камала Харис ще влезе в Белия дом?
- Разбира се, много е важно кой от двамата ще стане президент на САЩ. След това ще си проличи накъде и в каква посока ще задуха вятърът. Разликата между Тръмп и Харис е огромна – и по отношение на войната в Украйна, и по отношение на връзките с ЕС, и във външно политическо отношение изобщо. Съвсем друга ще бъде политическата обстановка.

- Ако президентът Радев все не си харесва по някой министър във всеки следващ проекто кабинет, избори реално кога може да имаме?
- Президентът не може да отлага безкрайно, защото ще мине всякакви граници, но може да притиска депутатите в парламента да свършат някои неща, така че той да има по-голям избор. Но това, все пак, ще бъде с някакво ограничение във времето. Примерно, едни избори на 10 ноември - символична дата, според мен са доста реалистични.

- Но това означава, че имаме едни 20 дни, в които трябва да стане така, щото да имаме служебен кабинет?
- Обстановката у нас не търпи много отлагане, защото не може България да седи в такова неустановено положение. Това е вредно отвсякъде! Държавният апарат не работи, а имаме проблеми да решаваме - включително неща като Шенген и еврозоната. Така че би трябвало политиците да се отнесат много по-отговорно. Дълбокият проблем у нас е, че ние виждаме само това, което е на повърхността. Примерно, когато говорим за Калин Стоянов. А, всъщност, дълбокият проблем у нас е, че се изгубиха критериите в нашата политика, че всички тези, които са в парламента, действат без компас, без дългосрочна перспектива защо са там.

- Някак всеки действа за себе си…
- Да, буквално са, както казахме, като „орел, рак и щука“. Виждаме едни общи групи, които са с по 15-20-25 човека, които искат те да са мандатоносители, те да определят курса на държавата, те да номинират съответните личности в държавните институции. Това е неадекватно. Хиперболизират си правата, забравят те представители на каква част от избирателите са, за да имат такива претенции. Иначе виждаме такива претенции от всички – и от ИТН, да минем после и през ДПС на Пеевски, да минем през ПП-ДБ, които искаха да контролират цялата власт с 64 депутати. Нещата не се получават и виждаме до какви резултати води всичко това.